Пазарът нa нeдвижими имoти във Вeликoбритания бавно излиза от инерцията на пандемията около COVID-19 и възвръща предишните си нива. С днешна дата броят на реализираните сделки е едва с 12% по-нисък от нивата в началото на март. Каква е ситуацията на имотния пазар в Англия – по въпроса разговаряме с един млад пловдивчанин, който вече 10 години развива успешен бизнес с имоти на Острова. Това е предприемачът Иван Геров.
– Г-н Геров, как се промени бритaнcкият пaзaр нa нeдвижими имoти по отнoшeниe нa търceнe и брoй рeaлизирaни cдeлки в условията на пaндeмиятa oт кoрoнaвируca?
– От средата на март за около 6 месеца цяла Великобритания беше в карантина. Имаше много купувачи с вече приключили сделки, имаше продадени имоти и въпреки че парите са били платени и собствениците разполагат с нотариални актове, те не можеха да се преместят в новия си дом. Защо? Защото им е казано да си стоят вкъщи – ето англичаните попаднаха в такава абсурдна ситуация. Цяла Англия беше затворена и това се отрази и на пазара на имоти. Така че тук не можем да говорим за какъвто и да е ръст в сделките, ако трябва да сме честни.
– Има ли и с колко е спадът в офертните цени на жилищата в момента?
– В момента пазарът на имоти на Острова се поддържа изкуствено чрез държавна помощ. Правителството проведе едни краткосрочни мерки, които успяват да задържат пазара и да го предпазят от по-сериозен срив. На хората им беше казано да си стоят вкъщи и да не ходят на работа, и те получаваха заплатите си от правителството, а не от фирмите, в които работят. Очакванията обаче са до няколко месеца тази мярка на правителството да бъде прекратена и тогава английските фирми няма да успеят да задържат същия брой служители. В момента, в който оздравителните мерки приключат, много хора вероятно ще се окажат безработни. Това ще ги принуди да продават имотите си и точно тогава ще настъпи по-сериозен срив на пазара и цените.
– Разкажете ни за вашия бизнес. С какво се занимавате на Острова и от колко години живеете там?
– От 2010 година живея постоянно в Англия, през последните 8 години се занимавам активно с недвижими имоти. Преди това развивах транспортна фирма и друга - свързана с панаирни изложения. Транспортът ми отнемаше прекалено много време, а и цените на горивата се покачваха. В същото време обемът на печалбата намаляваше. Изграждайки панаирни щандове пък, имахме продукт, който се ползва един ден или седмица. Това генерираше само отпадък! В такъв момент човек се замисля: дали да не използвам същите умения и да ремонтирам едно жилище, в което ще живее някое семейство – така ще създам нещо полезно и най-важното – за много по-дълго време.
Така реших да се пренасоча към сферата на недвижимите имоти. Там, където могат да се изкарват пари, докато човек спи. Този принцип ми е познат от една книга на Робърт Кийосаки - той визира всяка услуга, която е на абонаментен принцип, т.е. обемът на приходите ви не е пряко обвързан с броя часове, които влагате в работата си. А приходите могат да се увеличават неограничено в зависимост от това колко нови абонати на услугата привлечете. Това важи за мобилни телефони, за интернет, но също и когато давате жилища под наем – месечният наем също е цена на услуга, която се дължи, независимо от това дали сте ходили на работа през този месец, или не.
– Откъде идва любовта ви към предприемачеството, към недвижимите имоти?
– Тя има дълга предистория. Една част от бабите и дядовците ми са били бежанци след 1945 година. Те са дошли в Пловдив, преселвайки се от Беломорска Тракия, останала в пределите на Гърция. Идват под тепетата само с една торба дрехи, напълно загубили своите къщи и имоти. Баба ми и дядо ми продължиха да живеят под наем в Пловдив до началото на 21. век. Когато се учих да чета, като дете, разглеждах един от вестниците на баба ми – Трета възраст. Освен обичайните теми за проблемите на пенсионерите, на последна страница често виждах един герой, който винаги беше в добро настроение. Това беше т.нар. весел рентиер, който винаги се усмихваше и почукваше пети във въздуха. Останал ми е този спомен.
– Решихте да станете именно такъв „весел рентиер“?
– 19-годишен отидох за първи път в UK. Попаднах в Борнмът. Преди 100 години градът е бил център на викторианското общество. Днес е предпочитано място от много възрастни двойки, които искат да живеят сред релаксиращата атмосфера на курорта. Там се сприятелих с много възрастни хора, вече пенсионери, избрали да живеят тук. Събраха ни танците, ходихме на уроци по кейли (шотландски танц), после сядахме да пием чай, каниха ме на вечеря. Забелязах, че живеят в красиви къщи, в прекрасни квартали. Запитах се: как са успели да ги купят, при положение че имат съвсем нормални професии. Разказаха ми, че днес имат толкова красива къща, защото са я купили преди много време, когато са били млади. За покупката се бяха консултирали с финансов съветник, който им е казал да рефинансират отново къщата, която вече веднъж са изплатили, и да използват капитала, за да го вложат в нови инвестиции на други места. Впоследствие цените на имотите им се бяха увеличили сериозно, в значителна степен в резултат и на това, че банките са способни да печатат пари с много по-висока скорост, отколкото някой е способен да строи къщи.
Родителите ми си купиха жилище в Пловдив едва в средата на 80-те и продължават да живеят в него. А в UK едно средностатистическо семейство се мести средно на 6-7 години, в зависимост от това как нарастват нуждите на семейството. Ако имат повече деца и трябва да избират по-голяма къща или да бъдат близо до по-добро училище. Когато децата отидат в университета, я заменят с по-малък дом. И накрая, когато са вече в напреднала възраст, си купуват бунгало или едноетажна къща, за да няма нужда да се изкачват по стълбите.
– Защо избрахте да реновирате стари жилища в Англия, а не да строите нови например?
– Влизайки на пазара на имоти, започнах да инвестирам в семейни жилища. Финансирах ги с банков кредит и различен процент депозит от собствен капитал. Вземах пари от английски банки, ремонтирах домовете и след това печелих пари от тях, отдавайки ги под наем на самите англичани. След 6 месеца или 2 години предприемах рефинансиране, за да може първоначално вложените средства за депозит и ремонт да се възстановят и вложат в нов проект.
Много мои познати ме питат защо не строя нови жилища, а реновирам стари. Защото съм загрижен за промените в климата на планетата ни и всички произтичащи от това проблеми. Виждаме как естествената среда на дивите животни все повече намалява. Градовете се разрастват и там, където веднъж вече има бетон, никога повече няма да порасне и тревичка. В Англия има десетки хиляди имоти, които са вече построени. Използвали са ги хора, които не са се грижили за тях и в момента те са в западнало състояние. Само че тези имоти могат да бъдат ремонтирани и върнати към нов живот - при това с по-малко разходи от тези, които са необходими за ново строителство. И съответно по-малко вредни ефекти върху околната среда. Плюсовете са, че инфраструктурата им вече е изградена, има улици и комуникации, има предишни продажби в този район, така че човек може да се ориентира за цените на имотите и да направи план как да ги отдаде под наем или да ги продаде в бъдеще.
– Значи, изкупвате имотите на англичаните, а после ги каните да живеят под наем в тях, така ли?
– Да, така е. Защо си мислим, че само чужденците могат да дойдат у нас и да изкупуват нашите имоти или земите ни? Ние можем да бъдем в същата позиция.
Много българи се опасяват от разпродаване на българската земя. Не разбирам подобно безпокойство – това не е проблем. България е член на Европейския съюз и да, чужденците купуват земя тук, но и ние можем да купуваме земя в чужбина.
– Защо избрах да работя по тази схема в Англия, а не в България?
Има четири развити пазара, които не работят по същия начин в България, както в Европа. Единият е продажбата на имоти, също пазарът на наеми, пазарът на работна ръка и пазарът на пари, който финансира подобни проекти. Къде са разликите? Първо, лихвите по кредитите в България са малко по-високи отколкото в UK, наемите в България са по-ниски, отколкото английските и оттам печалбата, която остава за предприемача, не е в същия размер. Т.е. един и същ бизнес модел работи добре във Великобритания, но не и в България. Затова избрах UK.
От какво зависи цената
Лондон отбеляза своеобразен рекорд в условията на пандемията - нaй-cкъпaтa cдeлкa в ceктoрa нa нeдвижимитe имoти oт нaчaлoтo й. Руcки милиaрдeр вложи 17.2 млн. ЕUR за имот в района на Ceнт Джeймc. Вероятно британската столица продължава да привлича руските олигарси.
Те обаче не са фактор, който влияе на пазара на имоти в Лондон, твърди Иван Геров. „В UK цените на имотите не се определят по начина, по който сме свикнали в Континентална Европа. Цената не се определя на кв.м, а според броя на спалните. Повечето жилища с 2 спални на една и съща улица влизат в една ценова категория, с 3 - в друга. Другата разлика е, че има невероятна зависимост от местоположението на имота. Две съседни улици могат да бъдат възприети от купувачите по съвсем различен начин - всичко зависи от това кои са съседите ви, елитността на близкото училище, какви са нивата на престъпност на улицата и т.н. Цената може да се повлияе и от това дали наблизо има магазин и добри транспортни връзки, жп гара или спирка от метрото. Не на последно място цената на имота се влияе и от стила строителство – дали е от викторианската епоха, или е в модерен стил, разказа българинът.
Иван Геров е на 38 години, роден е в Пловдив. Завършва началното си образование в СУ „Патриарх Евтимий“, а след това – икономика във ВСИ (днес Аграрен университет-Пловдив). В периода 2006-2010 г. работи в София в различни фирми с международно участие. „Именно в тях ме научиха на много тънкости в продажбите и воденето на преговори. Научих, че икономиката не е толкова наука на цифрите, колкото на психологията“, казва икономистът. Работил е за Hilton и с интерес чете книгите на Робърт Кийосаки.
Даниела Арнаудова