2,4 млрд. евро се очаква да получи Гърция от еврофондовете за закриване на лигнитните си тецове, пише в. „Катимерини“.
Въпросните мощности са концентрирани основно в районите на западната част на Егейска Македония. Показателно е, че мините за добив лигнитни въглища и електроцентралите дават 52% от брутната добавена стойност в района на Кожани, 40% за Лерин и 37% в Аркадия.
На второ място по принос с 16-18% се нарежда публичната администрация. В тази връзка изданието пише, че чрез стимулите, финансирани, отчасти и от ЕС, се прави опит за формулиране на специален финансов, данъчен и лицензионен режим, с цел бързо реализиране на големи инвестиции.
Целта е предотвратяване на социалния и икономически шок,
който ще бъде причинен от окончателното спиране на централите за лигнитни въглища.
Заради непрекъснато поскъпващите въглеродни квоти и въвеждането на нови чисти мощности за производство на ток, през последното десетилетие Гърция непрекъснато свива добива на електроенергия от лигнитните тецове. През 2011 г. те са давали 27 570 гигаватчаса. През 2014 г. количеството пада със 17.5% до 22 707 гигаватчаса. От 2015 г. до миналата година производството е намалено с цели 54% до 10 417 Гвтч.
Делът на лигнитния ток е свален от 62,5% през 2011 г. до 30% през 2019-та,
а в последните месеци се е свил драстично до само до 6%. Този спад обаче е намалил силно поръчките на държавната електрическа компания ΔΕΗ в тези райони на страна за местни изпълнители от 550 млн. евро през 2011 г. намаляха до едва 190 милиона за миналата година, което, според изданието, е довело обедняване на жителите там.
Плановете са тецовете на лигнитни въглища в Западна Македония да бъдат спрени до края на 2023 г., което е с 5 години по-рано от обявения срок 2028 година от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис на срещата на върха на ООН по климата в Ню Йорк, проведена през септември 2019 г.
България също е изправена пред проблема за спиране на големите си тецове в Маришкия басейн, работещи на лигнитни въглища.
