Повече от 40 на сто отлив на родни кандидат-студенти за обучение в чужбина през тази кампания, заради пандемията от COVID-19, отчитат в прогнозните анализи си консултантските агенции за образование извън България, обясни експертът от „ЕДЛАНТА” Ели Тончева.
Справка на образователното министерство сочи, че до началото на тази седмица Apostille е поставен на 2669 дипломи за средно образование. Миналата година пък били легализирани 4683 документа, удостоверяващи успеха на зрелостниците, или с около 2000 по-малко. Това показва, че отливът на българските студенти за образование в чужбина е над 40%.
„Засега кандидат-студентската кампания върви нормално. Нашата задача като консултанти е да се уверим, че всички наши кандидати са получили оферти и са потвърдили мястото си в избрания от тях университет.“, обясни Тончева. Тя уточни, че университетите са доста предпазливи в решенията си, но повечето от тях са избирали да заложат на хибридна форма на обучение. Лекциите ще се провеждат изцяло онлайн, тъй като те предполагат събиране на голям брой хора на едно място, където няма възможност да се спазва дистанция от 1.5 метра. Семинарните упражнения обаче ще се провеждат на място, тъй като са в малки групи и може да се спазва дистанция.
Все още не се е почувствал пълният ефект от Брекзит, тъй като
финансовите условия, които се предлагат за висше
образование във Великобритания, се запазват и за предстоящата 2020/2021 учебна година, смята експертът от „ЕДЛАНТА“. Годишните такси за обучение за европейските студенти са на нивото на тези за местните студенти – 9250 паунда за Англия и 9000 за Уелс. В Шотландия и тази учебна година те ще могат да учат безплатно. Освен това тези, които ще започнат тази есен или през януари/февруари 2021 г., все още имат възможност за ползват студентски заем – както за бакалаври, така и за магистри. Вече се знае обаче, че за учебната 2021/2022 г. таксите за студентите от ЕС ще бъдат изравнени с тези за останалите чуждестранни студенти, което означава, че европейските студенти ще трябва да плащат минимум 11 000 паунда на година.
В същото време родните вузове отчитат ръст на кандидат-студентите. Те са привлечени от обявеното в 17 от висшите училища безплатното обучение, както и от приема в някое от осемте професионални направления или осемте защитени специалности с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда. Приемът през тази година е улеснен и от разширеното признаване на оценките от матура.
Желаещите да учат в СУ „Св. Климент Охридски“ тази година бяха 10 664 или около 3500 повече спрямо предходната учебна година. Тогава подалите документи за най-стария вуз у нас бяха 7148. Там най-желана беше специалността „Право“ (редовна форма на обучение), за която се влизаше с оценка от матурата по български език и успеха от дипломата за средно образование. На второ място се нареди „Психология“, а третото зае „Софтуерно инженерство“
Ръстът на кандидатите с 40% има в Химикотехнологичния и металургичен университет-София. „Това е продиктувано на първо място от обновените специалности. След това на нетрадиционната ни кампания за представяне на университета. Срещите ни се пренесоха изцяло в социалните мрежи и това подобри комуникацията ни с кандидат-студентите, и ни даде възможността за поддържането ѝ в посока на актуалните за университета теми“, посочват от вуза. Новоприетите студенти в 14 от бакалавърските специалности във вуза са освободени от такси за обучение. Това също е дало своите начални резултати по време на кампанията.
„Предстои да видим доколко политиката за осигуряване на ключови отрасли със специалисти
ще мотивира младите хора за избор на специалност
във висшето образование и професионален път“, допълниха от ХТМУ. Като цяло в началото на август от вуза очакват да имат между 15% и 30 % свободни места в различните професионални направления.
Националната спортна академия пък отбелязва ръст на кандидат-студенти с 15% в сравнение с предходната година във всички специалности. Там все повече се увеличават кандидатите за учители по физическо възпитание и спорт. Много били и мераклиите да учат специалност „Фитнес“. Най-много били пък кандидатите за специалност „Кинезитерапия“.
Университетът за национално и световно стопанство отчита 5% ръст на кандидат-студентите спрямо предходните години. Най-голям бил при специалност „Право“, където повече били и мераклиите за платено обучение. Четирима от кандидат-юристите за УНСС се бореха за едно място.
До този момент в Техническия университет – София са приети над 1600 студенти за обучение по бакалавърските специалности. Те са по-малко от миналата година, но от средата на юли до средата на 18-и септември продължава записването за специалности, в които към има незаети места, уточниха от вуза. Те са около 160 и за тях могат да кандидатстват некласираните на I и II етап на класирането, некандидатствалите в ТУ–София и получилите по-късно диплома за средно образование.
Ръст на броя на кандидат-студентите спрямо предходната година
отчита и Шуменският университет „Епископ Константин Преславски“, съобщава за „Монитор“ заместник-ректорът доц. Чавдар Сотиров. Причината според него е в това, че Министерският съвет е одобрил освобождаването от такси за целия курс на обучение на първокурсниците, приети за обучение през учебната 2020/2021 година в професионални направления и защитени специалности с очакван най-висок бъдещ недостиг на пазара на труда. 80 на сто от кандидатите, явили се през тази година, са кандидатствали с оценка от държавен зрелостен изпит.
Според доц. Сотиров обаче няма отлив от специалностите, за които задължително се полага изпит. Такива са Педагогика на обучението по физическо възпитание, Педагогика на обучението по изобразително изкуство, Педагогика на обучението по музика, Английска филология, и вече са запълнени предвидените бройки, държавна поръчка, ОКС бакалавър. Към 27 юли 2020 година университетът е попълнил 89.39 на сто от местата от планирания прием държавна поръчка, които т. г. са 1159. Свободни са 123 места.
2 седмици карантина или дистанционно обучение
Развитието на пандемията и ситуацията в конкретните страни, към които са се насочили родните студенти, ще определи как ще стартират учебната година. Някои от университетите съобщават, че имат готовност да приемат студенти и да ги настанят в места за карантиниране за 2 седмици, обясни Тончева. Други пък дават възможност на студентите да започнат семестъра дистанционно и след това като решат, че е възможно, да пътуват и да продължат обучението си на място в университета.
Досега само един холандски университет е обявил, че за първия семестър обучението ще бъде изцяло дистанционно. „Следим развитие отблизо, за да може да предупредим нашите кандидати. Ситуацията е много динамична. Нашият съвет е студентите да изчакат със закупуване на самолетни билети поне до края на август, защото за момента доста страни поставят ограничения за пътуващи от България.“, обясни Тончева.
Австрия и Германия новите най-желани дестинации
Великобритания и Нидерландия продължават да бъдат основни учебни дестинации, привличащи българските кандидат-студенти. Германия също набира скорост поради това, че там се предлагат програми не само на немски, но и на английски. Те варират от биология, екология, международни финанси до политически науки и психология.
Програмите за бакалаври, които се предлагат изцяло на английски или в комбинация с немски, са също в много широк спектър – биоинженерство, екология, инженерни науки, икономика, международни отношения, туризъм, графичен дизайн компютърни науки, и много други. „Германия и Австрия категорично започват да се налагат като приоритетни дестинации за българските кандидат-студенти“, заяви експертът.
Водещи са специалности в сферата на бизнеса и предприемачеството, компютърните науки, медии и комуникация, биоинженерство. Също голям интерес има към психологията, специалности в сферата на изкуството – история на изкуството, графичен дизайн, анимация, филмово изкуство. Запазва се интересът към архитектура, медицина и право, особено за университети в Германия.
