Ислямски пана, които са били окачени в „Света София“ по времето, когато е била джамия, са изчезнали, съобщава турският печат тази сутрин.
Според „Тюркие“ най-малко 16 пана липсват и не са на мястото, където се предполага, че се съхраняват. Те са били отстранени, след като храмът през 1935 г. започва да служи като музей с правителствено решение от предходната година, анулирано по-рано този месец от висшия административен съд на Турция, предава БТА.
Според архитекта и реставратор Фуркан Ал част от ценните пана са изложени в джамията Султанахмет, но има и такива, които са били прибрани на склад и следите им се губят.
„Турция е затаила дъх в очакване на отварянето на „Света София“ за богослужения с петъчната молитва на 24 юли, с която отново ще бъде свободна след 86 години“, пише по темата и в. „Милят“.
Вестникът цитира мнението на същия архитект, който окачествява отварянето на храма като джамия като „много хубаво развитие“ и добавя, че по местата им трябва да бъдат отново поставени творбите от периода й на джамия. Той обръща внимание обаче, че сред изгубените вещи са и две покривала кисва (черен плат със златни нишки, с който се покриват стените на Кааба в Мека), а така също и най-малко 16 стенни пана с ислямски надписи, които се виждат по старите снимки от вътрешността на джамията.
В. „Истиклял“ пък пише за разочарование заради решението за прикриване със завеси на християнските изображения във вътрешността на храма по време на мюсюлманските богослужения. „Когато си казвахме, че 86-годишното пленничество вече е свършило, изявленията, че църковните декорации няма да бъдат (трайно) покрити, породиха разочарование сред мюсюлманите“, пише вестникът.
Изданието цитира думите на президентския говорител Ибрахим Калън, който заяви, че е почти готова система от завеси, с която християнските изображения ще бъдат прикривани по време на мюсюлманските богослужения. „Решението за отваряне отново за религиозна служба (на „Света София“), което беше посрещнато с огромна радост в обществото, се превърна в (повод за) тъга след изявленията относно иконите и фреските“, пише „Истиклял“.
