С изучаване на сънищата: Българка стана „Млад талант“ на Франция

С изучаване на сънищата: Българка стана „Млад талант“ на Франция

Често тълкуваме сънищата си, търсим скрит смисъл, учудваме се, когато те се сбъдват, но най-често ги забравяме още на сутринта.

Не така стоят нещата с младата българка Ралица Тодорова, посветила се на изучаване на сънищата. А в тях, оказва се, няма нищо загадъчно, а само формиране на спомени, обясни пред bTV специалистката по биология и невронауки, която скоро получи престижната награда „Млад талант“ в областта на медицината за своите изследвания.

От 11 години Ралица живее в чужбина. Получава бакалавърската си степен в Шотландия, посещава обменна програма в Швеция и живее във Франция от 7 години, където е изкарала докторантурата си. В момента

работи като научен инженер

в лаборатория, в която изследва сънищата.

Интересът й към невронауките обаче датира още от ученическите й години. Тогава й попада статия за механична ръка, която бихме могли да движим с нашата мисъл, която определя по-нататъшния й научен път. Реактивирането на спомени от нашия ден и как можем да виждаме тази реактивация по време на съня, за да укрепнат спомените, се превръщат в нейна страст.

„По време на деня мозъкът е в такова състояние, особено когато ни се случват интересни неща, в което енкодира и невроните запомнят каквото ни се е случило, но за много кратко време. Има една зона в мозъка, която се казва хипокампус. Без тази зона не можем да формираме нови спомени, но тя не ги пази задълго. По време на съня тази зона реактивира всичко, което е запомнила дословно. Останалата част от мозъка се опитва да осмисли, води си бележки, прави връзки между нещата, които са ни се случили“, обяснява Ралица Тодорова.

Кортексът е частта от мозъка, която запомня важното. Така ако си припомним случка след година, ще си спомним абстрактно, най-важното“, допълва тя.

Екипът на Ралица извършва научни експерименти с мишки в лаборатория във Франция.

„Мишки се разхождат на нови места, минават през нови лабиринти, намират пътя към правилното място и когато записваме техния хипокампус, клетките реагират на конкретно място. Така че като виждаме невронната активност в тази зона, можем да видим къде се намира мишката в момента. Тази зона е наречена

„компасът на мозъка“

разказва тя.

Спрямо мозъчната активност, освен къде се намира мишката, екипът на Ралица може да види и къде си мисли, че се намира мишката. По време на съня те наблюдават същата активност – реактивация на същите места, където мишката е била.

Преповтарянето, реактивацията по време на съня, са абсолютно необходими за укрепването на спомените.

„При хората съществува същият тип реактивацията по време на съня. Не можем да си представим точно какво сънува човек, но знаем, че подобен тип реактивация се случва основно в първата част на съня, в първата половина на нощта. Има различни фази на съня – бавните фази на съня и парадоксалният сън, при който се движат очите. Наскоро разбрахме, че човек може да сънува по време на всяка фаза на съня“, допълва тя.

Колега на Ралица пък записва невронната активност, но вместо да я визуализира в графики, той я превръща в музика, като всеки тон отговаря на различен неврон.

Така мелодията разкрива различни страни на мозъчната активност. В будното състояние, например, мозъкът не си почива в нито един момент. Мозъчната дейност по време на съня пък е

много по-ритмична

Там се открояват паузи, в които учените твърдят, че 2% от невронната активност всъщност остава, за да пази паметта.

А освен любопитно, изучаването на трупането на спомени е и важно за медицината, отбелязва Ралица Тодорова.

„Ако знаем повече за човешкия мозък, това може да доведе впоследствие до по-добро разбиране как той би трябвало да работи. И ако разберем как би трябвало да работи, тогава други изследвания могат да демонстрират какви са проблемите, които могат да настъпят в този процес. И как тези проблеми могат да бъдат свързани с болести като шизофрения, алцхаймер. Това може да доведе до по-добро лечение на тези болести“, завършва тя.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *