На поне 45 лева втора пенсия могат да се надяват българите, на които им предстои да се пенсионират догодина. Парите трябва да бъдат гарантирани от универсалните пенсионни фондове, в които се осигуряват задължително всички, родени след 1 януари 1960 г.
Това става ясно от готвените промени в Кодекса за социално осигуряване, които след дълги дискусии бяха публикувани за обществено обсъждане от социалното министерство.
Първите осигурени във втория пенсионен стълб ще придобият право на допълнителна пожизнена пенсия за старост през 2021 г. за жените и през 2024 г. за мъжете.
Гарантиран размер на втората пенсия, който да е поне 15% от минималната, ще трябва да осигуряват универсалните пенсионни фондове, предвиждат текстовете.
Това означава, че при 300 лв. лева минимална пенсия от догодина, втората пенсия би била не по-малка от 45 лв. на месец. Допуска се и право на допълнителна пожизнена пенсия за старост до една година преди навършване на възрастта за придобиване право на пенсия. За да стане това натрупаните средства в партидата трябва да стигнат за пенсия, която да не е по-малка от минималната.
Допълнителната пожизнена пенсия за старост може да бъде с гарантиран период на изплащане, може да включва и разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст, като срокът и размерът на разсроченото плащане, както и размерът на пожизнената пенсия, се избират от осигуреното лице.
Ако парите в личната партида не стигат за отпускане на пожизнена пенсия, но са повече от размера на три минимални пенсии, ще се дава разсрочена пенсия.
За най-бедните хора, в чиито партиди са натрупани по-малко пари, отколкото е размерът на 3 минимални пенсии, пък е предвидено еднократно получаване на парите.
Допълнителната пожизнена пенсия за старост и разсроченото плащане се актуализират, поне веднъж годишно, като гарантираните им размери не се променят, пишат в мотивите си от социалното министерство.
Държавата предлага и сложна схема за прехвърляне на парите за втора пенсия към НОИ. Сега това право е до 5 години преди пенсионирането. От 1 януари 2022 г. до 31 декември 2025 г. тази възможност ще става не по-късно от 1 година преди навършването на възрастта за пенсия. От 1 януари 2026 г. до 31 декември 2030 г. ще може да се прехвърлят пари в НОИ не по-късно от 2 г. преди навършването на възрастта, а от 1 януари 2031 г. до 31 декември 2035 г. – не по-късно от 3 г. От 1 януари 2036 г. до 31 декември 2037 г. срокът става не по-късно от 4 г., а от 2038 г. се връщат петте години. Година по-малко обаче ще важи правото на пенсия с трите “златни години” отпреди 1997 г. Вместо до началото на 2023 г., тази опция да е възможна до 1 януари 2022 г., залагат управляващите. След тази дата пенсиите вече ще се изчисляват само от осигурителния доход след 2000 г. Двойната формула трябваше да важи до 2023 г., защото тогава ще намалее значително делът на хората, за които старата формула с 3-те “златни години” е по-изгодна.
Цялостното уреждане на фазата на изплащане от втория пенсионен стълб е наложително, защото първите пенсионери от УПФ се очакват в края на 2021 г., когато част от родените през 1960 г. жени ще навършат определената в чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсионна възраст. Първите по-значителни групи пенсионери от УПФ се очакват след 2024 г., когато и родените през 1960 г. мъже ще навършат законоустановената пенсионна възраст.
В момента на пенсиониране на осигурено лице в УПФ индивидуалната му партида се закрива, а натрупаните средства прехвърлят във фонд за изплащане на пожизнени пенсии. Това позволява да бъдат гарантирани както пожизненият характер, така и размерът на пенсионното плащане на всеки пенсионер, независимо от случаите на дългосрочно получавани пенсии или на неблагоприятни инвестиционни резултати, обясняват експертите. Така пенсионноосигурителното дружество поема управлението на инвестиционния и демографски риск, свързан с пенсионните плащания. Закриването на индивидуалната партида не позволява при смърт на пенсионер остатъкът от средствата, които са били натрупани в негова полза, да се изплати на наследниците му. Правата на наследниците се регламентират в подписания пенсионен договор, в зависимост от характеристиките на избрания от пенсионера пенсионен продукт.
Създава се разпоредба за консервативно инвестиране на активите на фонда за изплащане на пожизнени пенсии.
Пенсионноосигурителните дружества могат да предлагат и по-сложни форми на пожизнена пенсия, като: пожизнена пенсия с гаранции за наследниците на пенсионера (с гарантиран срок на изплащане); пожизнена пенсия с разсрочено изплащане за определен срок, след което оставащият пенсионен капитал се използва за изплащане на пожизнена пенсия до края на живота на пенсионера. В този случай разделянето на капитала се извършва така, че гарантираният размер на месечната пожизнена пенсия да не е по-малък от 15% от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.
