Над 20% по-малко са случаите на бягство от вкъщи от непълнолетни и малолетни през 2020 г. в сравнение с предходната година, показват данни на Министерството на вътрешните работи. За първи път от години обявените за издирване деца отчитат брой по-нисък от 1000. За изминалата година напусналите дома си са 932-ма в сравнение с 1172 през 2019 г. и 1175 през 2018 г.
Често децата избират да напуснат дома си, когато в семейството има проблеми,
за да се отдалечат от конфликта
Друг мотив за тази постъпка е липсата на внимание от родителите, неполагането на достатъчно грижи от тяхна страна. Желанието на децата е да предизвикат реакция от семейството си, да получат заинтересуваност и загриженост. Третата група на подрастващи, бягащи от вкъщи, са тези, които по-скоро са водени от своето лекомислие. Често те напускат дома, за да посетят приятели или да присъстват на купони.
Причината за спада на бягствата от дома през изминалите 12 месеца можем да открием в мерките, взети за ограничението на разпространението на COVID-19. През март беше въведено дистанционно обучение, а молове и заведения, които обикновено са сред най-посещаваните дестинации от хлапета и гимназисти, затвориха врати. Така младежите останаха вкъщи под надзора на техните родители, голяма част от които преминаха в режим хоум офис. Това се доказва и от статистиката на полицията по месеци. Тя отчита, че
най-малко бягства от дома има през април
когато се отбелязваше месец от въвеждането на извънредното положение в страната. Тогава са регистрирани едва 10, извършени от малолетни, и 54 – от непълнолетни.
През април 2020 г. е отчетен и най-ниският брой на престъпления и противозаконни деяния от деца и младежи – 302. Общо през цялата година пък случаите на нарушения на закона са 4751, което е
с 410 по-малко от 2019 г.
Извършените убийства от непълнолетни са три – с две по-малко от предходната година. Престъпленията против личността, извършени от деца, имат незначителен дял спрямо общия брой престъпления, но винаги са се характеризирали със значителен обществен отзвук, коментират от полицията.
Един от последните случаи, който потресе обществото, бе бруталното убийство и изнасилване на Андреа от Галиче, извършено от 17-годишен. На 11 януари тази година той е пребил абитуриентката, изнасилил я е, удушил я, заклал я и я ограбил. За това жестоко посегателство той може да получи
най-много 12 години поради
непълнолетието си.
Преди почти 5 години пък 16-годишният Георги Игнатов бе наръган смъртоносно от непълнолетния тогава Йоан Матев. Делото по случая все още продължава.
През 2020 г. малчугани и тийнейджъри
са извършили общо 1269 кражби и 221 грабежа
Най-често те прибягват към по-дребни плячки. Причината е, че те се осъществяват и най-лесно. Подрастващите обикновено са изкушени от стоката, продавана в масовите магазини, или от вещи и пари на съученици. След тях се нареждат престъпленията, свързани с наркотици, и хулиганските прояви – в училищата и на улицата. При противоправните деяния, извършени от лица под 16 и под 18 години, се налагат
възпитателни мерки
Те са описани в член 13 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Дете, нарушило закона, може да получи предупреждение, да бъде задължено да се извини на пострадалия или да участва в поправителни програми, да бъде поставено под надзор на обществен възпитател или да бъде принудено да положи общественополезен труд. Най-агресивните малчугани пък биват настанявани в интернати, където да бъдат превъзпитани.
Най-много под наблюдение са в София
Статистиката показва, че през 2020 г. на отчет в Детска педагогическа стая (ДПС) в страната са водени общо 6765 малолетни и непълнолетни – близо 3000 по-малко от предходната година. Най-голям е техният брой в София – 967, следвани от Пловдив – 570, Варна – 393, и Бургас – 352. През 2020 г. за употреба на наркотични вещества през ДПС в страната са преминали общо 485 деца, посочват още от пресцентъра на полицията.
Специалисти коментират пред „Монитор“, че причината за престъпните дейности на подрастващите се крие най-вече в семейната среда и във възпитанието в училище. Данните сочат, че близо 1/3 от родителите се справят агресивно в отношенията помежду си, когато изпитат социална фрустрация. Децата усвояват тези модели и те самите се превръщат в насилници. При такива случаи, когато добрият пример от семейството липсва, е ключова намесата на училището.
Учителите трябва да са наясно как да реагират при насилие сред малките. Практиката е обикновено побойникът да бъде наказван, често се проявява агресия към него, а това може да отключи единствено още повече агресия, категорични са психолози. Правилният подход би бил те да бъдат изолирани, да им се покаже, че действията им са социално неприемливи. Малчуганът трябва да се постави на мястото на жертвата си, за да осъзнае тежестта на действията си.
