Румен Караманов, Асоциация на свиневъдите: Ядем прасетата на Германия, които Китай върна

Румен Караманов, Асоциация на свиневъдите: Ядем прасетата на Германия, които Китай върна

– Г-н Караманов, защо България е наводнена с германско свинско месо?

– Защото Германия обяви, че има африканска чума по свинете (АЧС) и Китай затвори границите си за вноса на свинско от месо от нея. Сега това месо Германия трябва да пласира някъде, тези прасета са угоени и трябва да се реализират.

– Ако следваме логиката на Китай, ние не трябва ли да реагираме също с някакви ограничения?

– Всяка европейска държава може да реагира в подобен случай. Истината е, че българските производители могат да изпаднат в риск да продават месо под себестойност. Но факт е, че има европейски прасета, които трябва да се реализират и е логично, тези, които имат излишък, да доставят там, където пробият.

– Значи България се оказа най-железният потребител в ЕС?

– България открай време е отворена за всякакви меса с всякакво качество. И понеже сега заради АЧС намаля месото от свинекомплексите и респективно производството на българско свинско месо, това дава основание на търговците да си внасят огромни количества. Не коментирам качеството, което може да е манипулирано за големи рандемани. И хората лесно могат да го забележат. Просто като вземат месо от щанда и как от 1 кг им остават 600-700 г месо, другото го няма. Във всички случаи българското месо е по-добро.

– Могат ли българските месопроизводители да си реализират продукцията и на какви цени?

– Ние произволно не можем да определяме пазара на живото тегло, то се определя от средните европейски цени. Сега пазарът се задръства със свинско и това определя ниските цени на живото тегло. Дали на дребно ще реагират търговците не мога да кажа, защото производителите не могат да влияят. В момента продаваме на 2,30 лв./кг живо тегло. Което показва, че месото е паднало с 1 лв. на живо.

– В сравнение с миналата година ли е паднала цената на живо тегло свинско?

– Тази година през януари, март, април цените бяха 3,20-3,40 лв./кг свинско живо тегло.

– Притискат ли ви да си сваляте цените?

– Ако не купуват от нас, ще купуват отвън. Ние сваляме, няма какво да се прави. Като намалее поголовието на живи прасета в ЕС, цената ще скочи.

– Кога смятате, че ще се вдигне цената на свинското?

– Пак ще тръгне много нагоре, най-вероятно до май, юни. Но дотогава ще падат цените, за да се реализират обемите на излишно свинско в Германия?

– Какви са германските обеми?

– Не мога да ви отговоря точно. Освен това нещата не са толкова еднозначни. Защото голяма част от германските прасета влизат от Дания. А най-много свине се колят в Белгия и Германия.

– Следователно на българския пазар месото не е само германско, така ли?

– Ще ви дам пример, голяма част от германските прасета се произвеждат в Дания. Като достигнат 20-25 кг, се внасят в Германия и там се угояват. Колят се основно в Белгия и Германия. В момента е спрял вносът от Дания за Германия, датчаните си угояват в собствената им държава. Дания много държи на свиневъдството си, при най-малък проблем за биосигурността им затварят границите си.

– Следователно е възможно в рамките на ЕС да се затворят граници за вътреобщностни доставки…

– Да, има европейски регламент, който позволява да се затворят граници. Ние също можем да ги затворим, ако България докаже например, че има заплаха за биосигурността си. Така че може, но няма кой да го направи.

– А заплахата от АЧС?

– Публична тайна е, че дивата популация на дивите свине изчезна в цялата страна, което е доказателство, че вирусът на африканската чума по свинете е факт. Популацията много рязко намаля, тук-там може да има единични бройки, факт е, че дивата популация изчезна. Но няма как да си затворим границите за доставки на свинско, защото Германия например веднага ще реагира. Ние имаме специални отношения, в случая помагаме да разрешат проблема си с излишъка. Това е въпрос на политика.

Но аз друго бих искал да попитам. Сега като се регистрираха лични стопанствата за отглеждане на прасета, кой следи дали те се справят с изискванията за биосигурността?

– Г-н Караманов, защо вие се притеснявате толкова много за заплахите от задния двор по отношение на АЧС?

– Защото той може да бъде нещото, което да поддържа вируса и носи потенциален риск за индустриалните свинекомплекси. Защото, ако в едно село има работници, които си отглеждат прасета в личното стопанство и такива хора идват на работа в свинекомплексите, е възможно да пренесат заразата.

– Но нали кметовете също са ангажирани с контрола на задния двор?

– Ако ми покажете един кмет, който да я върши тази работа…

– И все пак АЧС не дойде ли точно от дивите прасета, а не от задния двор?

– Ако проследим хронологията на заболяването, ще видим, че тя засегна първо Румъния. Бързо се разнесе там, защото румънското свиневъдство е по селата и не е организирано като индустрия, а българското село е обезлюдено. През Румъния влязоха диви прасета през оградата, но така влязоха и в Германия, защото глиганът е мощно животно. Особено в сезон, когато дивите прасета са разгонени, са много бързи и мигрират. В Германия има клип, който показва как прасето разбива стабилна ограда. Но когато влязоха глиганите при нас от Румъния, първо заболяха задните дворове, защото няма контрол по отношение на страничните животински продукти, стопаните използват за храна отпадъци от крайпътни заведения, ресторанти, които могат да носят вируса. После тръгна по дивите прасета и първо засегна Източнобалканската свиня, оттам се заразиха и дивите прасета, но тези свободно отглеждани животни за разлика от дивите прасета се хранят и с хранителни отпадъци. Дивото прасе мигрира, не можеш да го спреш и така АЧС се разнася. Вирусът лесно се прихваща, той е подобен на COVID-19 като разпространение.

– Къде може да се намери българско месо?

– Вижте, месото се разпределя от самите преработватели и търговци, голяма част работят и с българско, и с вносно свинско месо. Някои от свинекомплексите си имат и собствени магазини.

– Има ли проблем с реализацията на българско месо?

– По принцип месото не стига, нямаме такъв проблем. Лошото е, че всичко това, което се случва, не ни дава възможност и нямаме интерес да си вдигнем обемите на производство на българско свинско. До 2012 г. имаше бум на свиневъдството с 80%. Така беше до 2019 г. и тогава АЧС ни срина. Сега никой не може да каже дали свиневъдството ще се възроди, няма гаранции на държавата.

– Какви трябва да са гаранциите?

– Държавата да изгради изключително стабилна биосигурност и контролните органи да спират пътищата за разпространяване на заболяването.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *