НОВИНИТЕ

Професор: За 18 години се появиха три коронавируса, този няма да е последният

За последните 18 години се появиха три коронавируса, които са патогенни за човека. Вероятно това няма да бъде последният, нека да бъдем реалисти. Това заяви пред нова проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология в Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН.

Тя обясни, че няма специфично антивирусно средство срещу този коронавирус, както и останалите два нови – SARS и MERS. Към момента се използвали всички препарати, които знаем и са влезли в клиничните проучвания на Световната здравна организация. „Това са хлороквин и хидроксихлоро, които оригинално са за малария и в последствие за включени в терапията на автоимунни заболявания. Те се прилагат съвместно с антибиотици. Тук идва и един от големите проблеми, тъй като имат сходни странични ефекти, касаещи сърдечната система. Това налага сериозен контрол над пациентие”, каза Александрова. Друг преперат е ремдесивир, който беше създаден при лечението срещу ебола. „Има общи ензими, които се използват от двата вируса и идеята беше да бъде приложен и тук. Предварителните проучвания бяха обещава и сега е в клинично изследване.”, посочи вирусологът. Калетрата, която се използва при лечение на ХИВ отдавна, също е в списъка с лекарства за коронавирус „В него влизат два препарата, които са насочени към един от клетъчните ензими, които се предполага, че участват при инфекцията на клетката със SARS (б.а.- един от новите коронавируси ”, допълни Александрова.

Към момента обаче все още няма лечение „Затова учениците са отправили поглед и към това се търсят панкоронавирусни препарати. В този случай се разчита да бъдат намерени такива структури и мишени във вирусите, които да са валидни за всички човешки вируси или поне за тези трите.”, обобщи ученият. Предстои да разберем обаче дали това ще се случи, дали ще бъдат открити тези структури, дали ще преработят, дали учените ще се наложи да потърсят общи механизми в самата клетка, които помагат размножаването ѝ.

Доц. Чорбанов разработва българска ваксина срещу коронавирус пък допълни, че мутациите на вируса ще бъдат много повече. „Колкото повече се размножава, колко повече пасажи има сред тези милиони хора, чрез които той се движи, толкова повече вирусът мутира. Хубавото е до момента са открити много райони, които не мутират изобщо. Те не са променени самото начало от тръгването си от Китай, както и в рамките на другите два коронавируса. Те остават константни и са обект на търсене на ваксината.”, каза той. За изследванията се търсели участници, които не са изменени в Италия, САЩ и Китай.

Проблемът с ваксините е, че не се правят бързо, посочи доц. Чорбанов. „Световният опит показва, че никога ваксина не е излязла за няколко месеца.”, каза той.

Александрова открои няколко предизвикателства. „Едното е ваксината да е ефективна срещу вируса, който ще продължи да се изменя. Другото е, че тази ваксина, макар и насочена към всички хора, трябва да бъде активна и при най-уязвимите групи – хората с придружаващи заболявания, по-възрастните. При тях провокирането не имунитета е свързано с много предизвикателства.”, заяви тя.

Доц. Чорбанов уточни, че у нас се работи по няколко варианта – за впръскване и чрез инжектиране. До 15 месеца съвместно с френския институт „„Пастьор“-Париж трябва да се приключили работа. „В рамките на тези 15 месеца ние трябва да сглобим прототипа, което ще стане доста бързо, но и да минем всички етапи на изследвания – лабораторни и с експериментални животни”, обясни имунологът. Той уточни, че тези животни трябва да бъдат с премесени човешки гени като мишки.

Вирусологът посочи, че все още не може да се каже дали БЦЖ ваксината оказва влияние при предпазването от коронавирус. Това ще стане ясно след бъдещи изследвания. Александрова допълни, че все пак тя показала, че антивирусен ефект при хора за някои вируси. Доц. Чорбанов пък допълни, че БЦЖ ваксината се ползвала на много места за лечение на тумори.

Във връзка със отварянето на парковете и градинките за деца до 12 години и техните родителите вирусологът и имунологът се обединиха около мнението, че няма разхлабване на мерките. Доц. Чорбанов смята, че трябва да се гледат отличниците и даде за пример Германия, където има строги мерки относно струпването на хора на куп, но в парковете те могат да ходят спокойно. Той подчерта, че трябва да се контролира колко души могат да бъдат на разходка едновременно, тъй като проблем би било струпването на хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *