Партията на Цветанов: С Бюджет 2021 г. правителството си купува изборите

Партията на Цветанов: С Бюджет 2021 г. правителството си купува изборите

През последните години България отчиташе бюджетни излишъци. Подобна политиката на бюджетните излишъци е подходяща и целесъобразна за страни с мощна и иновативна икономика, на високо техническо и технологическо равнище и сравнително висока капитализация на фирмите, каквато е, например, Германия. Излишъците са средства, които държавата трябва да остави на бизнеса, с цел подобряване на неговата капитализация и ликвидност. При една целенасочена политика за подпомагане на бизнеса не би трябвало да има такива излишъци.

Голяма част от взетите противоепидемични мерки доведоха до намаляване на стопанската активност, което ще доведе до рязко падане на БВП. Според Световната банка рецесията в световен мащаб ще доведе до намаляване на БВП с 6,2%, или по най-нови данни от МВФ с 5,2%, което е над два пъти повече в сравнение с рецесията през 2009 г. /2,9%/ след фалита на Lehman Brothers.

Така създалата се ситуация изисква мерки, които са свързани с огромни разходи, които неизбежно ще надхвърлят постъпленията в бюджета и ще предизвикат бюджетен дефицит.

Бюджетът на България за 2021 г. е от изключително значение за това как страната ни ще преодолее кризата. Ние смятаме, че Бюджетът не позволява адекватна реакция на възникналите проблеми в резултат на пандемията и не предвижда необходимата помощ за фирмите, за да могат те да оцелеят, като част от техните загуби от рязкото намаляване на стопанската дейност да се покрият с бюджетни средства, каквато е практиката в повечето страни на ЕС.

Взетите мерки за ограничаване на разпространението на пандемията водят до намаляване на стопанския оборот и паричния поток на фирмите, което от своя страна ограничава техните възможности за обслужване на взетите кредити, но едновременно с това води и до намаляване на постъпленията в бюджета и ограничаване на възможностите на държавата да покрива своите разходи.

За 2020 г. се очаква бюджетен дефицит от 5,2 млрд. лв., а в Бюджета за 2021 г. е заложен дефицит от 4,9 млрд. лв. или 4,4% от БВП. Бюджетният дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП) поставя началото на влошаване на икономическата среда в България и води до неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и до завишаване на разходите с 840 млн. лв.

Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лева общо разлика за тази и за следващата година. Това ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането, а от там до необходимост от повишаване на данъците. Сериозният бюджетен дефицит е факт, като през 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. приходи, а разходите да възлизат на 52,5 млрд. лв.

Този бюджет до голяма степен напомня на кризата през 2008г. по време на управлението на премиера Сергей Станишев. В тогавашната криза подобен бюджет беше одобрен отново със завишени приходни показатели, които не бяха постигнати. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на следващия кабинет за изпълнение един нереалистичен бюджет, което прави неговата корекция неизбежна.

Глобалната пандемия от COVID-19 прави невъзможно финализирането на процеса по изготвянето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.

Бюджет 2021 има твърде много пропуски и предвид влошаване на ситуацията с първичната и вторична вълна на COVID-19 не е от полза за обществото. Бюджет 2021 не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични социални харчове, огромен дефицит, дълг и създава впечатление, че приоритет при съставянето му са били единствено предстоящите избори.

Не е ясно как правителството си представя икономическата рамка и развитието на икономиката до края на тази и през следващата година. Тази политика при настоящите параметри означава, че през следващата година ще има възстановяване на икономиката с растеж между 3% и 4% на годишна база. Правителството предвижда да има инфлация в рамките на нормалното до 2%, тоест кризата да е отминала.

Прогнозираният бюджетен дефицит през тази година ще достигне 5,2%, а през 2021 г. – 5%, като се очаква рязко да намалее под границата от 2% (а именно 1,9%) през 2022 г. и отново да има повишение до 2,3% през 2023 г.

Заложените разходи в Бюджет 2021 са най-високите разходи като процент за годините на целия преход. Увеличаването на разходите в кризисен период не е добра практика и историята е оставила редица примери. В Бюджет 2021 няма заложени буфери, които да преориентират приходите и разходите така, че те да отговарят на една по песимистична реалност. Българските граждани разчитат да бъдат подпомогнати в ситуация на криза. Големият дефицит е риск, че ще се взема дълг да се финансира дефицит, който постоянно ще нараства по 5 млрд. лв. годишно. Това би означавало удвояване на българския външен дълг в рамките на периода 2023-2024 година. Всяко подобно нарастване на дълга води до увеличаване на неговата цена, което пък влошава дълговата ситуация.

Резултатът ще бъде недоверие, намаляване на външните инвестиции и реално намаляване на доходите. За да се избегне всичко това, в един момент ще се стигне до възможно увеличаване на данъците. Ако този бюджет бъде приет и изпълнен така, както е планиран, България влиза в дългова спирала. Настъпва момент да се вземе нов дълг, не за да се противодейства на ефектите от кризата, а за да се плащат стари задължения, което може да доведе до това държавата да остане неликвидна.

От 2023-та, освен кризата, държавата ще има и сериозната задача да изплаща средно по 1 млрд. евро годишно за погасяване на облигационните заеми, взети през 2015 и 2016 година.

Съществува риск икономическата криза да прерастне в национална дългова и фискална такава. Съществува реален риск при запазване на планираните разходи този дефицит да бъде много по-голям и да достигне 9 млрд. лева, при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият е стагнацията на икономиките заради COVID-19, който ще доведе до много по-ниски приходи от корпоративен данък и от ДДС. Това ще има негативен ефект върху очакваните приходи от данъци върху доходите на физическите лица и от осигурителни вноски, тъй като много хора могат да останат без, или с намалени възнаграждения. Допълнителен удар върху прогнозите на правителството за 2021-а относно приходите от ДДС може да нанесе и нежеланието на гражданите да харчат допълнително. Бюджетните пари за увеличение на възнагражденията ще бъдат изразходвани, но по-вероятно е във времена на криза те да бъдат спестени, вместо да бъдат похарчени за стоки и услуги. Тези опасения се подхранват от факта, че за периода на ограниченията заради пандемията от COVID-19 (от март до септември) депозитите на домакинствата в банките са нараснали с около 2 млрд. лева. Повечето от така наречените антикризисни мерки – увеличаване на възнаграждения за всички в бюджетния сектор, ръст на пенсии, на минимални работни заплати и на минимален осигурителен доход, имат постоянен характер и отмяната им или ограничаването им е трудно постижимо.

България е все още най-бедната страна в ЕС, а Бюджет 2021 е крайно разочароващ. Той не предвижда антикризисни мерки. Бюджет 2021 трябва да е фокусиран върху възстановяването и бързия икономически растеж. Той трябва да насърчава инвестициите и увеличаването на производителността, трябва да е насочен към спасяване на българските фирми, на българският бизнес и на работните места. Той трябва да е базиран на пакет от бързи структурни реформи.

Нужно е инвестиране в дигитализация за замяна на човешкия контакт в туристическия сектор, инжектиране на ликвидност в сектор туризъм, преструктуриране на сектора „транспорт” и по този начин, контролиране на социалното дистанциране. Това са част от въведените мерки в съседните държави. Не на последно място са и инвестициите в железопътната мрежа, субсидирано закупуване на електрически превозни средства, финансиране на научноизследователска и развойна дейност, дигитализация и прехода към дигитална икономика.

Предвиденото повишаване на разходи за администрация, пенсии и надбавки не отговаря на философията за работещи антикризисни противодействия. По-ефективната работеща администрация и бързия старт на оперативните програми за периода 2021 – 2027г. могат да покрият само част от разходните приоритети.

Европейските ресурси могат да се ползват за финансиране на мерките за подкрепа на бизнеса за преквалификация на служителите и за програмите за привличане на нови инвестиции.

Основният приоритет за страната трябва да бъде здравеопазването, а също така и съхранението на българският бизнес и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж. Това означава по-висока заетост, социално включване, социално-икономическо изграждане на конкурентноспособна и иновативна икономика. За такава икономика Републиканци за България ще работят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *