Около две трети от българските потребители на интернет са пазарували онлайн от началото на пандемията. 17% са изцяло новите ползватели за електронната търговия, като преобладаваща част от тях заявяват, че ще продължат да пазаруват по нета и след края на извънредното положение.
Това показва специално проучване за нагласите на потребителите към онлайн търговията, проведено от голяма маркетингова компания.
Категориите, които най-често се пазаруват онлайн, са готовата храна за вкъщи, книги, козметика, обувки, дрехи, лекарства и продукти за лична хигиена. Разлики се наблюдават при представителите на различните поколения. Т. нар. бейби бумъри (1946-1964 г.) купуват най-често през интернет книги, продукти за лична хигиена, електроуреди и продукти за поддържане на дома и градината. Поколение Z или родените след 1996 г. предпочитат готовата храна за вкъщи и дрехи.
Най-съществен и
устойчив ръст се наблюдава при куриерските услуги,
банкиране, онлайн курсове, фитнес програми, упражнения, йога, сочи още проучването. Дори и при най-възрастните – онлайн и мобилното банкиране, които традиционно не са с високо проникване в тази целева група, също отбелязват ръст. Всеки трети представител на поколение Z е започнал да използва онлайн курсове за обучения за придобиване на нови знания, а всеки четвърти – онлайн фитнес програми, упражнения, йога.
При традиционното пазаруване също има промяна. Потребителите по-рядко ходят до магазините, независимо от типа на магазина, като се предпочитат квартални обекти и пълнят кошниците повече.
Пазарът вече е по списък и се ограничават случайните покупки
По-малко са и продуктите от насипната витрина. От семейно пазаруването се превръща в самостоятелно.
За една трета от анкетираните забавление вкъщи е гледане на комедийни предавания, особено за милениумите (1980-1995 г.) и поколение Z (1996-2009 г.), където делът е съответно 36% и 42%. Туризмът също не е забравен, една четвърт от интернет потребителите посещава виртуално забележителности или музеи.
Средно прекараното време пред компютъра през периода е 254 минути и изпреварва значително като предпочитано устройство смартфона. Родените между 1946-1964 г. са пред по-малкия екран 41 минути, докато пред компютъра 207. Три часа от денонощието пък с телефон в ръка са били представителите на поколение Z или четири пъти повече време от най-възрастните потребители.
