„Кога ще бъда върнат в България? Сестра ми бе преместена преди година и един месец в Сливенския затвор, а аз още чакам да ме трансферират. Аз български гражданин ли съм, или заложник?”, това пита от затвора в Гърция Кирил Марянски от благоевградското село Падеш, който се обади на редакционен телефон във в. „Струма“, за да напомни за ситуацията, в която е изпаднал, с надеждата, че ще бъде чут от българските власти.
Припомняме, че заедно със сестра му Стефанка бяха осъдени на 15 г. затвор за убийството на варненеца Росен Христов-Странджата, станало в Атина в края на 2011 г., въпреки че и двамата твърдят, че са невинни. След като изкараха 6 г. в гръцките затвори, едва миналата година българските власти задействаха процедура по трансфера на нашите сънародници в родината, където да изтърпят наказанието си. Това беше част от условието на европейските заповеди за арест, с които през лятото на 2013 г. те бяха приведени в Гърция, за да участват в съдебния процес. Кирил Марянски все още чака да дойде неговият ред за връщане в родината.
Ето какво заяви той при разговора:
„От администрацията на гръцкия затвор ми казаха, че българското посолство трябва да проведе разговори с министерствата на външните работи и правосъдието. Г-н Красимир Серафимов, който бе запознат със случая, е преместен от българското посолство в Атина в Солун. На негово място е г-н Кирил Предов, с когото като разговарях ми каза, че не е в неговата компетенция да се меси в работата на гръцкото правосъдие. Написах молба до българския президент и омбудсмана и оттам нямам отговор.
Изпратих в началото на месец май всички документи по делото до президентството. Може би още не са ги прочели. Вече не знам към кого да се обърна. Искам да ме върнат в България и да ми се даде шанс делото да бъде преразгледано във ВКС. Вече осма година съм в гръцкия затвор. Това е гавра и подигравка. Но като не си известен и богат, няма кой да ти помогне в бедата. Нямах пари за добър адвокат на процеса и затова така стана. Бедните хора кучета ги яли. Единственият, който ми помага, е братовчед ми Методи Камбитов, който тича по институциите и праща писмата ми”.
Последното раздвижване на отговорните институции по случая беше преди 4 месеца, когато Министерство на правосъдието поиска съдействие от Външно министерство за прехвърлянето от гръцки в български затвор на Кирил Марянски за изтърпяване на остатъка от присъдата. По силата на конвенцията за трансфер на осъдените лица в чужбина сестра му Стефанка бе върната на 20 май 2019 г. в България и приведена в Сливенския затвор, но брат й остана в гръцкия зандан.
Въпреки обменената значителна по обем кореспонденция между българските институции, имащи отношение по случая, подготовката за приемането на Кирил в родината, планирано на същата дата, е осуетена от липсата на отговор от гръцка страна по исканията за документи, отправени от Върховна касационна прокуратура по различни канали. Това става ясно от официално писмо на директора на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в правосъдното министерство Биляна Белякова до администрацията на президента Румен Радев, в която е постъпила поредната молба от Кирил Марянски.
Заради липсата на необходимите документи, което възпрепятства връщането на българина, случаят е отнесен към Външно министерство с молба за съдействие. Оказва се, че от гръцка страна не са предоставени заверен препис от присъдата и извлечение от относимите по казуса разпоредби на техния Наказателен кодекс и на съдебното разпореждане за връщането му в България в изпълнение на дадените от Гърция гаранции по рамково решение 2002/584 ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки на ЕС. Без тази информация не може да се съгласува планът за приемането на осъденото лице от български конвой, поради което се разчита да бъде изискана от Външно министерство.
Дали това е направено Кирил не знае, но продължава да се надява, че ще се върне в родината си, за да поиска възобновяване на делото, тъй като е категоричен, че със сестра му са невинни и са осъдени без безспорни доказателства, без наличие на техни ДНК следи.