На първа линия – българските медици в епицентъра на заразата по света

На първа линия – българските медици в епицентъра на заразата по света

Вече близо 3 месеца Съединените щати и светът се борят с пандемията, причинена от коронавируса. Над 3 милиона души са заразени по целия свят. Смъртните случаи са над 217 хиляди. Съединените щати са номер едно по брой заразени – повече от един милион и починали от COVID-19 – близо 60 хиляди, пише в очерка си bg-voice. Кривата вече се изправя – все по-малко заразени и смъртни случаи. До голяма степен това е благодарение на медицинските работници на първа линия в борбата с COVID-19.

В пика на заразата пътувахме с оператора Светослав Кошутански до Ню Йорк да се срещнем с тези наши сънародници, които работят в болниците там. Техните разкази от първа линия са емоционални и отговарят на въпроса какво точно се случва в епицентъра на заразата.

Таймс скуер – кръстовището на света, е пуст. Обикновено на ден минават между 330 и 460 хиляди души. Сега площадът е празен, улиците са пусти, преминават само няколко автобуса на градския транспорт и автомобили на полицията. Десетина минувачи с маски бързат да се приберат по домовете си. Туристи няма. Усещането е много потискащо.

Само воят на линейките нарушава потискащата тишина в Ню Йорк. „Аз

никога не съм виждала толкова мъртви хора през цялата си кариера, вече 11 години”, казва Петранка Стоева. Тя е медицинска сестра в една от най-старите болници в Ню Йорк – Bellevue Hospital.

Там ще закарат американския президент, ако нещо стане с него, докато е в града, или дипломатите от ООН. Сега обаче болницата е изцяло отдадена на борбата COVID-19.

“Аз отивам на работа всяка сутрин, ставам в 5 часа, отивам в ковид юнита и работя с пациенти, които са в много критично състояние. Emergency departent, това вече не е Бърза помощ, то е интензивно отделение”, разказва Петранка.

За 11 години като медицинска сестра в спешното пациент никога не е умирал в ръцете й. Миналата събота в болницата идва 48-годишен мъж, без други заболявания, който диша трудно.

“Интубирахме го. Снощи цял ден се грижех за него. Като дойдох в 7 часа да взема рапорт как е бил през нощта, ми казаха, че 2 пъти са викали рапид респонд. Върнахме го, цял ден беше ОК. След това сърцето му почна да бие много слабо – от 40 до 33 до 23 до 0 и ние трябваше да го… умря си човекът. И най-лошото беше, че аз толкова много работих, нито ходих до тоалетна, нито ходих да ям, просто държах се до него… Нали като видиш, че някой се възстановява и си казваш – може би той ще устиска, но умря може би 10 минути преди да ми свърши смяната. Аз бях много, как да кажа, много разтревожена. Аз по принцип се държа много здраво, но това нещо, което изпитах снощи, не мога да го опиша с думи”, споделя едвам сдържайки сълзите си Петранка.

“Никога никой не е умрял в ръцете ми. Това е първият мой личен случай, за който съм се грижила седем дни и да умре. И това никога няма да го забравя. Никога няма да забравя сълзите на неговите деца – това не мисля, че някога ще ми се изтрие от съзнанието.”

Това са всекидневните битки на медиците, които се грижат за болните с COVID-19. Повечето попаднали в интензивните отделения не се възстановяват.

“Проблемът при тези пациенти е, че няма какво да се направи повече. При нормална ситуация, ако изпускаш един пациент, може да помислиш и да видиш има ли нещо, което не съм направил, което може да се промени или оптимизира, за да се стабилизира пациентът. Докато при тези пациенти, в толкова тежко състояние, че техните бели дробове не съществуват, и дори да са парализирани и обърнати по корем, което помага за обдишване, няма какво да се направи”, казва д-р Александър Латев. От 8 години той е лекар в няколко болници в Ню Йорк. Сега дава смени и в North Central Bronx Hospital – една от най-тежко засегнатите – тези кадри отвътре показват пълните легла – всъщност почти всяко легло е с COVID пациенти, настанени са дори в операционните.

А д-р Латев казва, че коронавирусът е подмолен.

“Има пациенти, които първоначално се стабилизират и се чувстват по-добре и след това имат възпалителен процес една седмица по-късно и тогава стават значително по-тежко болни, което е странно, защото по принцип

не се подобряваш, преди да се влошиш втори път

Тогава започват да имат белодробни усложнения и са интубирани на респиратори често, така че е малко странен процесът наистина”, споделя наблюденията си от дългите смени д-р Латев.

“Просто е трудно да се поддържа надеждата за такива хора, защото такива хора, които попадат на вентилатор и бъдат интубирани – това са най-тежко болните. И това, което виждаме, е, че много често и много бързо те умират, дори и на вентилатор”, казва д-р Емил Михайлов. Той е анестезиолог от 1997 година и работи в различни болници в Ню Йорк. Сега практикува в две болници в Ню Джърси – щатът е едно от големите огнища в САЩ – всъщност много хора, които работят в Манхатън, живеят в Джърси.

И докато всички планови операции са спрени, д-р Михайлов работи в интензивното, като прави интубации – нещо, с което анестезиолозите имат повече опит.

“Около 30% от тези пациенти евентуално след 5 до 10 дена ги махаме от вентилатор, почват да дишат свободно, и евентуално около 20% от всички тия пациенти, които са дошли и имат нужда да бъдат интубирани, само 20% остават живи.”

“Като филм, точно. Наистина е като филм.“

Това казва Мария Динева, общопрактикуващ лекар в Ню Йорк от година и половина. В момента обикаля спешните отделения в различни болници на града, в зависимост от нуждите.

“Никога през живота си не съм си представяла, че ще бъда част от нещо такова – такава пандемия. Ситуацията е много зле в болницата, до такава степен, че аз трябва да прескачам в Бърза помощ всеки пациент и леглото му. Няма къде да вървя, няма къде да стъпя. Толкова много легла имаме. В момента имаме 200 легла, нямаме едно празно, всичките са ковид пациенти. Повечето са с респиратори, от които няма добра прогноза за нито един от тези пациенти“, споделя Мария Динева.

Коронавирусът покосява бързо – и макар повечето от пациентите да имат други заболявания, това не важи за всички. Лекарите казват, че коронавирусът не дискриминира по отношение на възраст, пол или други заболявания.

“Този вирус идва тихичко – не го виждаш, не го чувстваш, но след това е много безмилостен, много безмилостен”, обяснява Петранка Стоева.

Според нея повечето от случаите в интензивното отделение не се повлияват – нито от експерименталните лекарства, нито от респираторите. Ето защо в следващите дни ще виждаме още много смъртни случаи, дори и броят на новозаразените да намалява.

Но въпреки тези мрачни прогнози и лекарите, и властите в Ню Йорк казват, че виждат светлина в тунела – броят и на новите случаи, и на починалите намалява.

“Тежко болните пациенти са много, но все още има смъртни случаи всеки ден, но новите пациенти, които идват от спешното, в интензивното, са значително по-малко”, казва д-р Латев.

За медиците на първа линия остават най-тежките моменти – да съобщят на роднините на починалите за края и да им осигурят виртуално сбогуване.

“Слагам пердето и говоря с неговите близки на фейстайм, но те нищо не могат да видят. Те виждат само човек с много машини около него – разказва Петранка Стоева. – Това е най-тежката част, защото ги виждаш, те плачат, не могат да се сбогуват с него.

Наистина ти не можеш да си представиш хората какви неща правят, молят се, молят се, и виждаш, че те искат да се оправи, да има този лъч надежда, но няма го, няма го… Това е най-тежкото и ние сме тези, които сме му семейството, и семейството на неговото семейство, един вид, ние сме тази връзка между тях – доктори, сестри, правим всичко възможно да облекчим по някакъв начин тяхната болка, но накрая изходът е само смърт.”

Много от тези медици работят 12-15 часови смени, 7-8-9 дни поред, без почивка, защото ситуацията го изисква. Няма достатъчно лекари, няма достатъчно болнични легла, изглежда, че ситуацията с респиратори, предпазни средства започва да се подобрява, но както чухме от разказите на тези лекари и медицински сестри – нищо не е както преди. Дори да имат предпазни материали, не ги използват, както са ги използвали преди – след всеки пациент – изхвърлят и слагат нова, а използват по един на ден, което увеличава риска от зараза за самите тях. И въпреки това – те не напускат поста си на първа линия в борбата си с тази коварна болест.

“Има много болни. В момента е някакъв ужас. Няма достатъчно медици, няма достатъчно персонал. Тази маска, с която съм, я нося вече една седмица”, казва Мария Динева. А маските трябва да се сменят след всеки пациент.

Медиците на първа линия са най-застрашени от зараза заради концентрацията на вирус около тях.

“Не очаквам да не се заразя, но се опитвам да се пазя”,

казва д-р Латев.

“Като се прибера вкъщи, свалям си дрехите и отивам да се изкъпя, и не искам никой да ме докосва. След това, естествено, имам семейство и контактуваме – аз обикновено гледам да спазвам някаква дистанция и когато децата идват да ме прегръщат, им казвам – обръщайте се на другата страна, защото е най-важното да си предпазваме лицето, защото от там идва тази зараза”, обяснява дневния си ритуал д-р Михайлов.

Някои, като Мария Динева, са се поставили в изолация и не виждат близките си. “Наистина нямам търпение да видя приятелите си и семейството си. Но все пак аз съм си избрала този начин на живот. В такива случаи това е нещо, което аз трябва да направя за тези хора, които имат нужда. Аз съм дала клетва все пак”, казва тя.

Тяхната саможертва е нещо, за които ние мислим, гледайки ги отстрани. Но за тях това е ежедневие. “Ти въобще не мислиш за себе си, като отиваш и се грижиш за тези хора, въобще. Аз като отида, не знам какво е това – дали е някакъв механизъм, който мен да ме предпазва, въобще не мисля, че е ковид, дали аз ще го взема – такова нещо не ми минава през главата ми, когато работя. Но най-тежкото е, когато се прибирам вкъщи. И когато някой умре в моите ръце“, казва Петранка Стоева.

Те получават всяка нощ аплодисменти от нюйоркчани, но биха предпочели нещо друго – всички да спазваме мерките.

“Виждам много хора, които носят ръкавици, пипат телефона, след това си пипат лицето, носят маски, носят под носа, което общо взето няма никакъв смисъл”, казва д-р Латев.

На д-р Михайлов децата също са скептични към мерките за социална изолация. “Спорим всеки ден и те не слушат и не искат да слушат. Много хора не искат просто да слушат, че те ще се разболеят. Но фактът е, че не е толкова важно дали те ще се разболеят, а че те могат да предадат заразата на други хора. Това е най-големият страх – че дори и хората да не са болни, 10 дни те могат да носят вируса и да го предадат на други хора, които могат да се разболеят.

И затова всеки трябва да се пази – и деца, и възрастни”, казва д-р Михайлов.

“Знам, че е трудно. Знам, че всички искаме да излезем навън, да подишаме чист въздух, но в момента трябва да спазваме тези мерки, защото това е наистина реалност”, казва Петранка Стоева.

Реалност, която ние виждаме по телевизията. А те живеят всеки ден, борейки се за живота на заразените. Те са нашата последна защита – на първа линия срещу COVID-19.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *