Двама българи, пилоти на изтребители загиват в един и същи ден /20 декември /в небето на София по време на поредната англо-американска бомбардировка преди 77 години: поручик Димитър Списаревски /1916-1943/ и подпоручик Георги Кюмюрджиев /1919-1943/.
И ако за Списаревски има написани книги , то за наричания от него гальовно „Пилето“ старозагорец се знае твърде малко.
Дори в родната му Стара Загора, където е погребан малцина знаят нещо повече от това , че родният му дом е бил на улица „Сава Силов“, където има скромна плоча със сбъркана …фамилия Кюмурджиев.
За разлика от София, където неговото име носи мъничка уличка в квартал Люлин. Колкото и да е странно кръстената на него след гибелта му в Стара Загора днес се казва Георги Кюмюрев,кмет на града през далечната 1893-а. Съвпадението на личните имена и близостта във фамилиите е една от причините дори по-младите общински съветници да мислят че става дума за една и съща личност.Възрастни старозагорци разказват, че веднага след многолюдното поклонение на 22 декември 1943 пред сградата на драматичния театър бил поставен скромен бюст-паметник на героя, но година по-късно той изчезнал безследно.
Фамилията дошла от търговия с дървени въглища
Георги Райчев Кюмюрджиев е роден на 11 юли 1919 г. в Стара Загора от баща Райчо Кюмюрджиев и Мария Георгиева – Маркаджийката. Кръстен е на 7 септември с.г. в храма „Свети Никола“ от свещенника Иван Г. Спасов при кръстник Васил Стоянов. Българин, православен, според записа в църковния документ.
По бащина линия произходът му е от близкото село Казанка, откъдето е дядото Стоян Колев, заминаващ се с добив на дървени въглища. /От там е и фамилното име!/.
По майчина родовият корен идва от опълченеца Георги Славов /1858-1927/, известен още като Комитата. Присъединил се към поборниците след навлизането им в Стара Загора.Участвал в боевете при отбраната на Шейново.Кавалер на 5 ордена , знаменосец почти до смъртта си на старозагорското опълченско дружество. Почетен гражданин на …Габрово.
Освен опълченската пенсия поборникът получава и превилегията да продава държавни гербови марки. /От там и записът в църковната книга срещу името на майката Мария./.След смъртта му съпругата Донка Г. Славова наследява 1/2 от поборническата пенсия , която се изплаща до 1941 г..
Бъдещият летец-изтребител остана сирак едва 3 – годишен. Майката – вдовица сама отглежда него и по-големият му брат Стефан, като разчитала на подкрепата на брат си Георги , припомня малко преди да се спомине 92-годишният Райко Алтабанов, последният жив старозагорец, който познавал семейството.
През 1939 година Георги завършва старозагорската мъжка гимназия „Иван Вазов“.
Пак по спомените на дядо Райко Джоджо, както наричали галено школника бил в 8-и последен клас знаменосец.Уви, безкрайните реформи в образователното дело са унищожили документалните следи за този период от живота му!
Веднага след дипломирането си заминава за Школата за запасни офицери – София. През 1940-41 година е курсант в Държавното военно-въздушно училище – Казанлък, където се подготвя за летец – изтребител.От там е разпределен в 6-и изтребителен полк, Карлово. Изпълнява задачи по охрана на Черноморското крайбрежие до 1942 г. в състава на 692-ро ято от летище Сарафово.От октомври 1942 до пролетта на 1943 г. заедно с подофицер Йото Каменов летят в Скопие и изпълняват ролята на въздушен дозор (патрулиране), като проследяват маршрута на влитащите в България противникови бомбардировачи и съобщават по радиото състава, мястото и направлението на полета им.
На 10 декември 1943 г. с поручик Марин Цветков изпълняват първия си въздушен бой с противникови изтребители.
Прострелян е в единоборство с 6 англо-американски Lockheed P-38 Lightning
Според бойните дневници на 20 декември 1943 г. Георги Кюмюрджиев води бой с шест Lockheed P-38 Lightning, простреляният му Месершмит се забива на метри от останките на свалена минути по-рано летяща крепост.Лобното място е в зелището на радомирското село Калище.
В тази битка свалени и засегнати от изстрелите на българските изтребители са три 4-моторни бомбардировача B-24 „Либърейтър“ и седем P-38 „Лайтнинг“.
Още пет самолета от ударната група и един от ескортиращите изтребители напускат зоната на бойните действия заради повреди. Българските загуби са два Ме 109G-2, в които загиват поручик Димитър Списаревски и подпоручик Георги Кюмюрджиев.
Други трима български пилоти кацат принудително поради бойни повреди в машините им.
Със заповеди на тогавашния министър на войната Руси Русев /1887-1945/ на загиналите са присвоени посмъртно чинове капитан и поручик.
Със заповед на министъра на отбраната Валентин Александров през 1992 –а е повишен в полковник. Пак тогава от забвение са извадени още двама старозагорски летци:Веселин Рачев /загинал е на 17 август 1944 година/ и , поручик Христо Костакев, който в една атака през нощта на 29 март 1944 успява да свали две летящи крепости Б-24.Костакев почива през 1994-а, без дори да разбере за височайшето си повишение.