Над 2 млн. души в България живеят в риск от бедност и социално изключване

Борбата с бедността е тема, свързана тясно с развитието на нашето общество. Бедността е дълбок проблем на всяка една нация и затова ние всички трябва да признаем правата на хората, които живеят в бедност, пише DarikNews.bg.

В изпълнение на европейските мерки до 2030 г. трябва да намалим бедността в България с над 700 000 души. Планът по Европейска детска гаранция е готов, очаква се да бъде гласуван в НС.“ Това заяви служебният заместник-министър на труда и социалната политика Надя Клисурска, предаде БГНЕС.

Клисурска уточни, че тази година ситуацията е критична, породена е от множеството кризи. Необходимо е гласът на хората да бъде чут по темите, които ги засягат, затова трябват мерки в образованието, доходите, здравеопазването.

Над 2 млн. души в България живеят в риск от бедност и социално изключване, ние сме на второ място в ЕС. Всяко трето дете е засегнато, затова вярвам, че с общи мерки ще решим проблема с бедността”, допълни още тя.

“Основаната цел на мрежата е да се обърне внимание както на националните така и на европейските институции да приемат насериозно проблемите с бедността. В моменти на упадък е още по-важно да имаме отношение в това как пребивава обществото. Много е важно, отбелязвайки този ден, да търсим ясни пътища за преодоляване на неблагополучията и да поставяме гражданите в центъра на публичните политики, подчерта доц. д-р Мария Желязкова от Изпълнителния комитет на Европейската анти-бедност мрежа.

Тя отбеляза и че данни от Евростат показват, че в България 31,7% от населението живеят в риск от бедност и социално изключване, което ни поставя на второ място в ЕС, след Румъния. “Страната ни е само с 1,9 пункта по-ниско в сравнение с 2020 г.”, коментира още доц. Желязкова.

Доц. Желязкова посочи, че откакто България е член на ЕС, мястото й в класацията по бедност не се променило значително. „България не успя да използва годините на европейска интеграция, за да намали нивата на бедност и от 2007 г. показателите й са в критични стойности. По втория показател тежки материални и социални лишения България отново е втора след Румъния, има траен спад от 2015 г., но и двете страни са на много голямо разстояние от средното за ЕС, което е 6,3.

Ако коментираме обаче острата материална депривация един индикатор дълго време използван от ЕС, България дори задминава Румъния с 11,4% за 2020 г., в който средният за ЕС е 5,9%.“, заяви още доц. Желязкова и допълни, че и страната ни за 2021 г., преди да започнат кризите и повишаването на цените на енергоизточниците, е с висок показател по дял хора, които не могат да отопляват домовете си.

„Важно е да се обърне внимание и че по този показател сред страните с високи стойности са Кипър, Гърция и Португалия, които са с доста добри климатични условия. От другата страна, държави с ниски показатели са Швеция, Финландия, където климатичните условия са много тежки. Следователно въпрос на държавна политика е дали в дадена страна хората ще стоят на студено през зимата или пък напротив ще посрещнат студа в благоприятни условия.“

Желязкова засегна и коефициента на Джини, който показва разликата между 20% най-богати и същият процент най-бедни граждани в една страна. „От 2017 г. България има най-големият показател на Джини, около 40% и се намира на огромно разстояние от средното за Европа, което е около 10%“, заяви още тя и допълни, че първичното и вторичното преразпределение при равнищата на заплащането имат малко общо със съвременните европейски правила за преразпределение.

Пиер Колио, директорът на Френския институт и Ливия Отал, главният координатор на сдружение “Лекари на света” също отчетоха необходимостта от дискусията за достоен живот и справедливи доходи. “Бедните би трябвало да знаят, че не са забравени и изоставени от обществото и те трябва да бъдат ангажирани”, отбеляза директорът на Френския институт. Ливия Отал уточни, че без да бъдат подкрепени действията ни от държавата, те няма как да бъдат ефективни. “Ние сме убедени, че когато се обединим ще намерим устойчиво решение на проблемите”, отбеляза още тя.

Previous post България поема нов дълг от 200 млн. лв.
Next post След срещата между партиите в НС: Допирни точки и разделителни линии