Мартин Кърнолски, който създаде българско училище в Сингапур

Мартин Кърнолски, който създаде българско училище в Сингапур

„Тук, в Сингапур, е спокойно, добре сме с дъщеря ми и жена ми“, казва Мартин. Не изглежда да е притеснен от втората вълна на хиляди заразени и загинали от коронавирус в страната, която в средата на март се сочеше като чудо – само 200 заразени и почти без жертви. Мартин обяснява, че втората вълна е вследствие на многото работници от Бангладеш и други страни в общежития – евтина работна ръка, която страната внася. В някои помещения живеят повече от 10 души.

Правителството е обявило, че карантината се удължава до 1 юни. Ваканцията на учениците е преместена от юни през април. За чужденците се грижат като за местни хора, осигуряват им храна и ще ги финансират с процент от заплатите. Местните болни са все по-малко, пише bg-voice.com. „Минусът е, че не можем да спортуваме по двама, а само по един, нищо, че сме от едно семейство“, казва Мартин. Като създател и преподавател в българското училище в Сингапур, Мартин Кърнолски води занятията си онлайн, както всички училища в страната.

Преподавателската работа е само малка част от безброй неща, с които се занимава този човек оркестър. „Даже като се обърна назад и си спомня с какво ли не съм се захващал, се стряскам. Казвам си, всичко това не може да съм го правил аз“, смее се Мартин. Музикант, завършил ДМА „П. Владигеров“, магистър по маркетинг в УНСС и доктор на театралните науки с дисертация в НАТФИЗ, на 46 години той започва да учи

абсолютно нови за него материи

и да създава бизнес начинания от нов тип и съвсем от нула.

Откъде тази неизчерпаема енергия в него? „Син съм на баща ми и съм внук на дядо ми“, казва българинът пред „Труд“. Мартин Кърнолски е трето поколение академичен музикант. Дядо му Лазар Кърнолски е един от първите цугтромбонисти в България, свирил в гвардейския духов оркестър, Националната опера и Български национален цирк. Бащата Димитър Кърнолски е композитор, създал над 300 детски песни, оперети и мюзикъли.

Мартин е роден в София и на 5 години сяда на пианото, но не става пианист, защото „родителите му не успяват да го научат как да учи, за да стане пианист“. Когато е на 11 години, родителите се разделят, той остава при майка си, която не е музикант, и за няколко години прекъсва всякакви занимания с музика. Музикантският ген обаче „избива“ в него и когато е в VII клас, хваща китара, но установява, че тя не е неговият инструмент. В X клас се връща към пианото, свири здраво и влиза в теоретичния факултет на Консерваторията, в първия випуск по музикална педагогика. После обаче завършва магистратура по маркетинг в УНСС. „Защо маркетинг? Влязох в Консерваторията с две желания – или да уча композиция, или да стана продуцент и мениджър на певци и музиканти. По това време в УНСС нямаше специалност мениджмънт, затова записах маркетинг“, обяснява Мартин.

Как човекът оркестър стига до проекта на живота си – за сценично поведение на певци, по което защитава и докторантурата си в НАТФИЗ? „От 10 до 13-годишен пях във вокалната група на баща ми, където запълвах всички дупки – разказва Мартин. – От малък още, от баща ми, знаех, че

словото трябва да се допълва от жестове

Докато пеех в хора, започнах да наблюдавам изпълнителите на сцена. Забелязах, че оперните певци например правят едно хоризонтално движение – ръката от тялото се разтваря встрани, по хоризонтала. Което нищо не изразява. Пее човекът много хубаво, да, ама стои като паметник на сцената.“

Мартин е провокиран много от темата, информира се много и разбира, че ако тялото работи правилно, мозъкът предава информация и командва органите поотделно какво да правят. Така се подобрява и пеенето. Става по-изразително, по-чувствено, гласът се променя, започва да „работи“ по друг начин. Във времето музикантът си води много записки. Започва да обучава певци по сценично поведение и установява, че притежава таланта „от „храст“ да направи артист. „Просто намирах какво да бутна, да натисна у изпълнителя, за да може той да разбере колко е важен текстът и как всичко минава през него“, обяснява доктор Кърнолски.

Своя проект той издава в книгата „Пеещото тяло. Сценично поведение за певци в 12 основни стъпки“. Тя излиза на български, руски и английски. Оказва се, че доктор Кърнолски е един от десетимата хора в света, който изобщо пише и работи по темата за сценично поведение на певците. Установява, че дори и руснаците, които по принцип имат издания по всякакви теми, не са издали подобен наръчник за сценичното поведение на певците.

Работил е с рок групи, с оперни и поп певци

Като агент и мениджър е изнесъл зад граница певци и групи като Теди Кацарова, Б.Т.Р. и много други, които са гледани от над 1 милиард телевизионна аудитория. Водил е музиканти във Виетнам, в цяла Европа и Русия. Продължава да води уъркшопи по сценично поведение. Организирал е и платформа за дистанционно обучение. В нея изпълнители от цял свят се абонират за серия от видеоуроци и си плащат, за да се учат как да се държат на сцена, да не се чудят „къде да си дянат ръцете, докато пеят“.

Голяма част от хобитата си Мартин довежда до професионално ниво. Той е от първата вълна седем рефери по снукър в България. Свирил е на мачове по снукър на първото европейско първенство в България. Мартин Кърнолски е и най-добрият български Revolution Kite pilot у нас. „Революшън кайт“ е спортно хвърчило, с което се правят групови полети и се изпълняват фигури като при ансамбловото съчетание в художествената гимнастика. Първото хвърчило „Революшън кайт“ в България е направено от Мартин. Той е силно изкушен и от фотографията. Има 6 самостоятелни изложби у нас, предимно с концертна фотография. Като музикант му е лесно да улови интересни кадри.

Мартин заминава за Сингапур на 14 януари 2015-а заедно със съпругата си Стела и дъщеря си Рая. Съпругата му – цигуларка и музикален педагог, е поканена да преподава в страната. В Сингапур докторът по музика, с всичките си дипломи, квалификации и опит, в началото е Господин Никой. Грижи се за дъщеря си и продължава да чете и да се образова. Така попада на софтуерната програма чатбот, до онзи момент напълно непозната у нас. Дори самата дума му е неизвестна.

Той научава, че чатботовете могат да заменят голяма част от човешката дейност, и си прави първия си виртуален асистент. Обяснява, че възможностите на чатбота в месинджъра са неограничени. Например може да зададеш въпроса „Има ли свободни места в еди-кой си хотел?“, а чатботът да те попита за коя дата или на каква цена. И ти отговаря в месинджъра. Той малко прилича на търсачката в „Гугъл“, с която сме свикнали. Но „Гугъл“ не ти задава въпроси, а директно само отговаря на твой въпрос. Докато чатботът „разговаря“ с теб“, обяснява принципа на действие Мартин.

След поредица от ходения по мъките, българинът се усъвършенства дотам, че като водещ на онлайн школи и обучения, с помощта на своя чатбот

създава автоматизиран 5-дневен курс

по сценично поведение. Чатботът, създаден от Мартин Кърнолски, периодично изпраща съобщения, когато например курсистът е изпълнил теста и е минал на следващо ниво, отговорил е на въпрос или нещо друго. Мартин интегрира система за разплащане „Stripe“ – изцяло в месинджъра. Работата го увлича и започва нови онлайн курсове, тестове и експерименти. Създава и първата си агенция, прави и чатботове за други хора. Миналата година става първият и единствен клиент и партньор на платформата „Manychat“, която използва за създаването на чатботовете си. В момента тази платформа е номер едно не само по популярност, но и по иновации и брой клиенти и основен партньор на Facebook. През октомври заедно с партньора си Велик Хазнатарлиев създава агенция www.botcom.co, с която имат клиенти на 3 континента. В момента работи по програма за подпомагане и обучение на български специалисти по създаването на чатботове.

В Сингапур Мартин продължава да преподава музика и сценично поведение, организира майсторски класове и уъркшопи. Последният му проект е обучение на сингапурската рокбанда RockWeller за тяхно участие като подгряваща група на Singapor RockFest II.

През октомври 2019 г. той става съосновател и преподавател на първото българско училище в Сингапур.

В него сега се учат 17 деца

Когато съобщава във фейсбук групата на българските училища в чужбина, че ще има такова и в Сингапур, към него потича вълна от съпричастност. Българи от други училища по света засипват месинджъра му с въпроси от какво има нужда и му пращат учебници, пособия и книги.

От 2 години и половина Мартин пее и в една акапелна формация, с която изнасят над 150 концерта в училищата. „Да се изправиш пред 500-600 деца е несравнимо усещане, обичам да го превръщам в шоу, да ги забавлявам, да им е интересно“, признава музикантът.

Социалната изолация за него е време за творчество. Освен всичките си ангажименти, когато му дойде музата, пише музика (песни), стихове и детски приказки с основен герой Слънчевко – палавник, който забавлява децата с пакостите си. Публикува и статии в български издания.

В Сингапур му е спокойно, че той, съпругата и 7-годишната му дъщеря живеят в среда на усмихнати, добронамерени и позитивни хора. Признава обаче, че в тази страна хората работят по 14 часа и че той самият е успял в много неща, защото също работи много здраво. Мечтите му са много, а най-голямата сред тях е някой университет в света да прояви интерес към неговата програма за сценично поведение на певци и да я преподава на млади амбициозни хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *