Кандидат-столетник дебютира с книга под дъба на Гео

Кандидат-столетник дебютира с книга под дъба на Гео

Дебютна книга с разкази, спомени и размишления за дългия си извървян път, озаглавена „Нашенски зевзеци“ ще представи в двора на къща-музей „Гео Милев“ 99-годишният ямболия Кръстьо Рибаров на 11 август.

Далечният потомък, по майчина линия на Захари Стоянов е роден в бургаското село Терзийско, но повечето от десетилетията си е прекарал в Града на бригадирската младост Димитровград и Ямбол, като „пътем“ се отбил и в сибирския Кемерово, където усвоил тънкостите на промишлената химия.Уверено запътилият се към столетието на 6 юни Рибаров е сред строителите на железницата Перник-Волуяк, 17 години е бил в газ-генераторния цех на някогашното АТЗ-Димитровград /днес Неохим/, а до пенсионирането си е бил инспектор по охраната на труда в ямболския полиестерен комбинат „Ямболен“.

Останал от 7-годишен с едно око той е преминал през ратайството като градинар, помагал е в кръчма, научил е тайните на терзийството. През всичките си години споделял видяното, чутото и разказаното му в пожълтелите страници на ученически тетрадки, на които през 2015-а година попаднала дъщеря му Тоня Борисова /актриса и писател, авторка на над 20 книги/, която решила да извади бащиното си творчество на бял свят. Първият том „Нашенски зевзеци“ от замислената трилогия под наслов „Спомени за един изгубен свят“ се появява преди месеци,очаква се трите части /(„Място под слънцето”, „Израстване” и „Дето си ти – там съм и аз”/ да бъдат отпечатани до края на годината.

Може би най-възрастният дебютант в историята на българската литература има пет внучета /едно от тях, художничката Сълзица е оформила томчето!/ и три правнучета, които не спира да учи, че трябва да пазят, почитат и уважават паметта за своите родови корени, традиции и неизчерпаемите богатства на фолклора. Сред най-важните му съвети са да държат на честта и достойнството си, да не се огъват пред трудностите и ги преодоляват с ум, разум, воля и най-вече с вяра в Доброто.

Представянето на сборника ще стане под засадения от Гео Милев преди 120 години в двора родния му дом летен дъб, чийто мощни клони хвърлят и до днес сянка над чемшировите алеи, коментира уредникът на музея Валя Сотирова.