Заради затоплянето: Мъглите у нас все по-кратки, а дъждовете по-топли

Заради затоплянето: Мъглите у нас все по-кратки, а дъждовете по-топли

Мъглите у нас намаляват и с всяка изминала година стават все по-кратки. Едната от причините за това е затоплянето на времето, обясни климатологът проф. Георги Рачев.

„У нас ноември и декември са „върхът на сладоледа” по отношение на мъглите. Засега обаче се разминаваме с тях, което е добре, защото са рисков фактор за здравето на някои групи хора, особено в ситуация на пандемия. Иначе сама по себе си мъглата е неблагоприятна предимно за автомобилното движение и самолетите. Летище София обаче е празно, за разлика от миналата година, когато бе посетено от 6,5 млн.души”, коментира проф. Рачев. Той изтъкна, че по-опасното при мъглите е, че у нас част от големите градове са разположени в котловините. А те като релефна форма предполагат задържане на студен въздух и мъгли през студеното полугодие.

„Затова често изтъквам, че в София през зимата имаме „лондонски смог”, а през лятото на Лосанджелиски. При горенето на печките атмосферата се отделят въглероден, серен и азотен диоксид. Те се разтварят и се получават киселини във въздуха, които пък дразнят горните дихателни пътища. Опасни са и фините прахови частици, които дори не можем да видим”, обясни климатологът. Затова според него е недопустимо да се горят врати на кухненски шкафове, тъй като по тях има лепило, смола и какво ли не.

„Затова е добре да има колкото е възможно по-голяма динамика на въздуха. За съжаление обаче ни очакват антициклонални дни, в които движението на въздуха няма да е съществено. Така че въглищата и дървата са сериозни замърсители. Нека не смятаме, че като слагаме дърва в камината и изхвърляме малко пепел, не замърсяваме атмосферата”, каза проф. Рачев. Той изтъкна, че е добре, че повече хора се отопляват вече на ток и че качеството на въздуха на градовете се подобрява с всяка година, но това не бива да ни успокоява, защото глобалното е факт.

Друг показател за това е топенето на ледниците. Това се наблюдава и в нашата страна. Доказателство е природен феномен в Пирин, в местността „Голям казан”.

„Ние наричаме този ледник „снежник”, защото няма специфична форма. Намира се в основата на северната стена на връх Вихрен. През половината от годината не го огрява слънце. Така старият сняг в подножието на Вихрен година след година не се стопява, а се среща с новия. Това пък води до прекристализация на снега под собствената му тежест и се образува лед. Преди 30 години този ледник беше голям няколко декара, с дебелина около 10 м. В сравнение с това, което беше преди 6 години, сега е като люспа”, обясни проф. Рачев. Климатологът изтъкна, че ако тенденцията се запази, до 5 години ледникът ще изчезне.

Заради промените в климата пък, планините вече се самозалесяват. Така горната граница на горите вече е по-висока. Само за последните 10 години се е качила с около 50-ина метра в различните склонове.

„Това са фитоиндикатори, които показват, че горите са в по-благоприятни условия- има влага, слънце, подходяща температури по-нависоко. Някъде вече расте бяла Мура, която е само на 5-6 години”, разказа експертът.

През последните няколко години се наблюдава и друга тенденция. Дъждовете стават все по-топли и по-топли. Затова и те топят снеговете толкова бързо. „Няма такъв аналог в климатичната история, като сега. Никога промените не са се случвали пред очите само на едно поколение. Скоростта е грандиозна”, каза още проф. Рачев.

Най-високата концентрация на въглероден диоксид в атмосферата е достигната тази година, 415 млн.части. това е абсолютен рекорд. Метанът също расте с големи темпове.

„Затова и в северното полукълбо става все по-топло. В северно ледовития океан площта на леда е най-малката, откакто се провеждат метеорологични наблюдения. Това е с 2,5 млн.кв.км по-малко от нормалното за 60-70 години на миналия век. Най-лошото е, че започва да се топи ледът на Гренландия, а ако това се случи,нивото на Световния океан ще се повиши с 37 м. Не знам какво ще се случи с Лондон и др.градове”, коментира проф. Рачев. Той изтъкна и че се наблюдава друг феномен. Топлото течение Ел Ниньо вече се измества от студената фаза Ла Ниня. Това води до охлаждане на океанските води.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *