НОВИНИТЕ

ЕК обмисля допълнителна помощ за Италия и Испания

Европейската комисия иска да насочи повече средства към Италия, Испания и други страни, които са най-тежко засегнати от коронавируса, с ново предложение за единния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 година, сочи вътрешен документ.

Карантинните мерки, наложени от средата на март срещу разпространението на коронавируса, се очаква да потопят икономиката на 27-те в дълбока рецесия.

ЕС вече договори спасителен пакет за половин трилион евро, а комбинираните съвместни и национални мерки за подпомагане на бизнеса и домакинствата се равняват на около 3,2 трилиона евро, пише БТА.

Страните членки обаче са разединени по въпроса как да се финансира по-нататъшното икономическо възстановяване. Бюджетно консервативните северни страни се противопоставят на призивите на южните си партньори за емитиране на общи облигации.

Европейската комисия предложи помощта да бъде включена в следващия дългосрочен бюджет на ЕС, известен като Многогодишна финансова рамка (МФР), по който в момента се водят преговори.

Във вътрешния документ, до който Ройтерс е получил достъп, се посочва, че сред сферите, към които е насочено вниманието, са кохезионните фондове. Те по принцип имат за цел да помогнат на по-бедните региони на ЕС да догонят по-богатите чрез разпределение на пари от общата хазна, в която вноски правят всички членки.

Трябва да бъде предложено допълнително разпределение към страните, засегнати най-тежко от кризата с коронавируса, се посочва в документа.

„Това трябва да бъде допълнение към общото разпределение (на средствата – бел. прев.). Към тази идея няма да има достатъчно доверие, ако тя бъде възприета просто като прехвърляне на средства от едни страни в други“, отбелязват експертите на ЕК.

Посочва се също, че „амбициозната и подсилена кохезионна политика“ трябва да бъде ключова част от усилията да се предостави подкрепа чрез „силна и подходяща за целта“ МФР.

Ролята на кохезионните средства е част от по-широкия дебат как МФР да бъде приспособена към възобновяването на икономическия растеж на блока с население от 450 милиона души.

Според представител на ЕС Комисията обсъжда цялостният размер на МФР, дали да създаде нов инструмент, насочен към здравния сектор, и как да осигури повече средства за затруднените южни членки.

Германия, Нидерландия, Финландия и Австрия засега отхвърлят призивите от Франция, Италия, Белгия и други страни да се емитират общи дългови книжа на ЕС.

Европейската комисия обмисля центарлизирано набиране на средства.

На въпрос на германския вестник „Ханделсблат“ дали ЕС може да финансира фонд за възстановяване като продаде облигации за до 1,5 трилиона евро, гарантирани от страните членки, заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис отговори :“Мога да си представя такава финансова рамка. Нищо обаче все още не е решено“.

Лидерите на 27-те държави от общността ще обсъдят въпроса на видеоконферентна среща на върха на 23 април.

Мариу Сентену, председателят на групата на финансовите министри от еврозоната, заяви в писмо в неделя, че с колегите му са се договорили да работят по фонд за възстановяване, за да „помогнат за разпределяне на разходите за извънредната криза във времето чрез подходящо финансиране“.

„Според някои членове това (финансиране – бел. прев.) трябва да се основава на емитирането на общ дълг, докато други настояват за алтернативни решения, особено в контекста на Многогодишната финансова рамка“, е написал той в писмото до Шарл Мишел, който председателства срещите на европейските лидери.

За да се използват общите средства на блока за набиране на повече пари от пазара ще е необходимо одобрението на всички членки на ЕС и евентуално по-големи вноски или финансови гаранции от тях.

В битката за МФР по-бедните страни от общността настояват за по-голяма помощ. „Дисциплинираните“ им северни партньори пък са решени да разходите да бъдат овладени, особено предвид недостига на 75 милиарда евро, останал след напускането на Великобритания.

Най-новото предложение, което не успя да получи необходимата единодушна подкрепа през февруари, предвижда ограничаване на общите разходи до около 1 % от общия брутен вътрешен продукт на блока или близо 1 трилион евро.

Еврокомисията и Мишел са решени да използват кризата с коронавируса за преразглеждане на предложението и да обединят страните членки зад него, макар засега много подробности все още да са неизвестни.

Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръс „Брюгел“, заявява, че МФР трябва да бъде изменена, за да утвърди Италия като бенефициент, вместо като нетен вносител. Използването на дългогодишния бюджет, за да се гарантира мащабно кредитиране от пазара обаче ще срещне съпротива, предупреждава експертът.

„МФР може да играе значителна роля с преразпределяне на трансферите между страните членки. Макар донякъде да е разрешено единно вземане на кредити, изтеглянето на 1,5 трилиона евро (от пазара – бел. прев.) ще постави ЕС в напълно различна ситуация“, посочва Волф.

„Това ще превърне Комисията в министерство на финансите и на практика ще емитира облигации на ЕС. А политическата готовност за нещо такова в северните райони е изключително ограничена“, допълва той.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *