НОВИНИТЕ

Високи такси за преводи свили парите от чужбина към България

Високи такси за преводи свили преводите от нашенци в чужбина към родината, показват данни на Световната банка (СБ), цитирани от Investor.bg. България е страната с най-силен спад на емигрантските преводи за периода от април до декември 2020 г. заради пандемията от общо 37 изследвани държави – всичките от групата с ниски и средни доходи, като основната причина са високите такси за изпращането на парите.

През второто тримесечие на миналата година емигрантските преводи се понижават с почти 80 на сто на годишна база.

През третото тримесечие спадът се забавя до около 60%,

а през четвъртото – до малко над 50%.

Статистиката на Световната банка показва още, че България – сред дестинациите с най-високи такси за парични преводи. Така преводите от Турция до България са най-скъпи и дори поскъпват още повече през последното тримесечие на 2020 г. на фона на повсеместен спад на разходите за парични трансфери. Средната такса надвишава 12%. Паричните преводи

от Великобритания до България са на четвърто място по най-висока такса,

но поевтиняват през последните три месеца на миналата година и достигат от средно около 10% до 8%.

На второ място по най-скъпи такси са паричните преводи от Швейцария до Албания, на трето – от Великобритания до Албания, и на пето – от Чехия за Унгария. Същевременно най-евтини са паричните трансфери от Русия до Азербайджан, Грузия, Киргизстан, Казахстан и Молдова.

На второ място по спад на емигрантските преводи е Боливия, на трето е Нигерия. Същевременно за същия период в Бразилия, Самоа, Пакистан, Мексико, Непал, Доминиканска република и други се наблюдава лек ръст на имигрантските преводи, въпреки блокадите и ръста на безработицата в световен мащаб, сочат още данните.

Като цяло очакванията за спад на емигрантските преводи към семействата в държавите на произход не се оправдават, с някои изключения. Официално регистрираните потоци на парични

преводи към страни с ниски и средни доходи достигат 540 млрд. долара

през 2020 г., което е само с 1,6% под общата сума за 2019 г. (548 млрд. долара), отчита Световната банка. Спадът в регистрираните потоци на парични преводи през 2020 г. е по-малък от този по време на световната финансова криза през 2009 г. (4,8%), отбелязва институцията. Понижението е по-малко и в сравнение със спада на потоците от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) към страните с ниски и средни доходи, които, с изключение на потоците към Китай, се свиват с над 30 на сто през миналата година.

Притокът на парични преводи нараства в Латинска Америка и Карибите (6,5%), Южна Азия (5,2%) и Близкия изток и Северна Африка (2,3%).

Същевременно обаче се регистрират намаления за региона на Източна Азия и Тихия океан (7,9%), за Европа и Централна Азия (9,7%) и за Субсахарска Африка (12,5%). Намаляването на преводите към Африка на юг от Сахара се дължи почти изцяло на спада от 28% на потоците от парични преводи към Нигерия. Като се изключат потоците към Нигерия, паричните преводи към Африка на юг от Сахара се увеличават с 2,3% и също демонстрират устойчивост.

С глобалния растеж, който

се очаква да се възстанови допълнително през 2021 и 2022 г.,

се очаква потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи да се увеличат с 2,6% до 553 млрд. долара през 2021 г. За 2022 г. се очаква забавяне на ръста до 2,2% до 565 млрд. долара.

Икономистите обаче предупреждават, че перспективите са несигурни предвид динамиката на пандемията и въпреки напредъка на ваксинационните кампании в повечето приемащи страни с високи доходи.

Потоците от парични преводи към страните с ниски и средни доходи дори надминават ПЧИ (259 млрд. долара) и отвъдморските помощи за развитие (179 млрд. долара) през 2020 г., сочат данните. Основните двигатели за стабилния поток са фискалните стимули, които водят до по-добри от очакваното икономически условия в приемащите страни, преминаване на потоците от парични към цифрови и от неформални към официални канали, както и циклични движения в цените на петрола и обменните курсове, посочва се в доклада.

Икономистите на СБ припомнят, че

истинският размер на преводите е по-голям от официалните данни.

Той включва формални и неформални потоци и по тази причина не може да се определи степента на въздействие на COVID-19 върху неформалните трансфери.