На челно място сме по брой на платен отпуск за отглеждане на дете. Лошата новина е, че парите са малко и не стигат, ако бащата не взима заплата, далеч над средната за страната.
Как се бори демографската криза? Първа точка в план-конспекта безспорно е с любов и здравословен секс. Въпросите с труден отговор обаче започват, когато се появят двете чертички на теста за бременност и девет месеца по-късно ревящото вързопче се прибере от АГ клиниката у дома. Помага ли наистина държавата на родителите да отгледат децата си, или социалната система в това отношение е „мижи, да те лъжем“?
Идеалният вариант
За идеалния вариант да отгледа детето си спокойно една майка трябва да се подготвя дълго преди двете чертички на теста за бременност. Предварителното условие е да има високоплатена професия и да се е осигурявала на висок доход минимум две години назад. Защото следващите 410 дни жената ще получава 90% от него и от това зависи дали бебето ще се вози в количка ролсройс или такава, купена на старо, и дали ще яде биопюрета или най-обикновени. Отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж. Но дори и в идеалния вариант лошата новина идва през втората година от майчинството, когато жените получават твърдо 380 лева. Парите не са пипани от години и не са обвързани с ръста на минималната работна заплата, въпреки че темата се повдига винаги преди избори.
По отношение на платеното майчинство България е на едно от челните места по брой на дните, които жените могат да ползват, за да отглеждат децата си. Фаворити в тази класация са също Германия и Русия. В повечето европейски страни майките получават част от работното си възнаграждение за период от едва няколко месеца. Имат право и на добавъчен отпуск, който обаче не е добре платен или направо е неплатен. Това пише и в обзора от миналата година на УНИЦЕФ. Във Франция и Нидерландия например платеният отпуск е едва 16 седмици, но пък се заплаща на 100% – все едно майката не е спирала да работи. В Италия държавата отпуска едва 5 месеца за отглеждане на бебето. Лошото в българската реалност е, че малка част от майките са се осигурявали на високи доходи и още първата година започват финансово да се задъхват покрай многото разходи за бебето. Втората година е 100% финансов крах, защото 380-те лева стигат само за памперсите, пюретата, три бодита и две залъгалки примерно.
Меню с чиа за 1.50 лв. на ден
Другото облекчение за майките, които не обичат да се въртят покрай готварската печка, са детските кухни. Навършвайки 9 месеца, мъничето вече може да тръгне на „бебешки ресторант“. Купоните за детските кухни в Пловдив струват 1.50 лева на ден, срещу което получавате супа, основно ястие и десерт. Частните кухни тръгват от 3.80 лева нагоре. Основният аргумент на майките, които по обед извиват дълги опашки пред млечните кухни, е, че храната е евтина, вкусна и разнообразна. Което невинаги допада на малчугана – отскоро официално в менюто на децата влязоха чиа, киноа и авокадо.
Влизането в ясли и градина – по-трудно от университет
Заветният ден, в който малкият човек трябва да постъпи в ясли или детска градина, може да бъде отлаган няколко пъти заради това, че свободните места в Пловдив често са дефицит. Випуск 2016 влезе в забавачките, натъпкан с по 30 деца в група след специално решение на ОбС. Същото се очаква за родените през 2017 г., които сега ще бъдат първа група. Още с встъпването си на пост кметът Здравко Димитров даде заявка за мощна инвестиционна програма в тази насока и днес прави първа копка на нова забавачка на ул. „Богомил“.
Мине ли отрочето ситото на входа на забавачката, нататък е лесно. Таксата от години не е променяна и е максимум 50 лева на месец. В България действително има общини, в които посещението е безплатно, но това са предимно малки и бедни населени места, където има остра нужда да се подпомогнат родителите, за да не се обезлюди съвсем районът.
В супер социалната Германия: 12 месеца отпуск за майките, още два за бащите
В често цитираната като най-социална държава Германия платеното майчинство е едва 12 месеца, като още два могат да ползват бащите. Има възможност отпускът да бъде разсрочен за две години, но тогава и парите, които се дават, са наполовина. „Социалните придобивки в Германия са много”, твърди Елена, която със съпруга си Александър и двете им деца от пет години живеят в Берлин. Ники е първокласник, малкият Антон е на шест месеца.
Детските градини са безплатни, като се заплаща само храната – 23 евро на месец. При заплата на бащата от 2000 евро и 1500 евро майчински тази такса изобщо не се усеща. Не е лесно обаче да си устроиш детето в държавната забавачка, защото местата не стигат. Затова някои родители кандидатстват веднага, след като родят. Няма електронно записване. „Всяка градина има свои правила – изпращаш молба и търсиш място по-близко до дома си“, обяснява Елена. Ако и двамата родители работят, детето може да остане в градината до 9 часа на ден, а при един работещ престоят е максимум 6 часа. В ясли взимат от 9-месечна възраст, но след като детето навърши 3 години, посещението на детска градина става задължително.
Освен частните забавачки, които са доста скъпи, има и друга форма – майки с малки деца имат право да гледат през деня още две-три хлапета.
На всяко дете, независимо от дохода на родителите, се полагат 204 евро на месец до 18- годишна възраст или до 25 години, ако е студент. В семейства, чийто доход е под екзистенц-минимум, се плащат социални помощи от 300 до 400 евро на дете. Лятната ваканция е само месец и половина – от 26 юни до началото на август. За деца от I до III клас има безплатни занимални, ако родителите работят. Без пари е и храната за учениците в първи клас.
В Германия предоставят и социални жилища на многодетните семейства. Наемът на такава квартира е два-три пъти по-нисък от този на свободен пазар. Елена и Александър като български граждани са получили за една година чакане тристаен апартамент с всички удобства на 15 минути пеша от централния площад „Александър плац”.
„Майчин капитал“ в Русия – 2000 евро за раждане на второ дете
Майките в Русия имат право на три години отпуск след раждането на детето, но се плаща само за година и половина. В Москва е много трудно да си уредиш място в детска градина. „Запазваш си реда още от първите дни на бебето. Често се чака, докато детето не навърши три години”, разказва Наташа, коренячка московчанка. Със съпруга си имат двама синове, големият е ученик, малкият е навършил годинка. Осигуряват се сами, защото имат своя фирма със спортна насоченост.
Месечната такса в държавните детски градини е различна и стига до 6000 рубли най-вече в руската столица. При курс 78 рубли за едно евро таванът на таксата се равнява на 76 евро. Частните забавачки в руската столица са непостижими за средностатистически родител – около 30 000 лева. Ако не работиш, държавата подпомага, докато детето навърши година и половина, като в Москва, която се счита за много скъп град, се плащат приблизително 6700 рубли, в регионите – 3000. По време на пандемията е взето решение тази помощ да се дава до 7-годишна възраст на детето, но при строго определени условия.
Жените в Русия имат и тъй наречения майчин капитал, или еднократна помощ. Доскоро тя се изплащала само за второто дете в размер на 450 000 рубли, или 577 евро. От началото на 2020 г. тя е завишена и за второ дете вече се полагат 150 000 рубли допълнително. Тези пари можеш да харчиш както си искаш – да доплатиш за покупка на жилище, да ги заделиш за обучение на детето или да ги внесеш в пенсионен фонд. По-критично настроените руснаци твърдят, че от финансова гледна точка никак не е лесно да отглеждаш деца.
