Пет месеца, след като се заразява с коронавируса, животът на Луси Греъм не може да се върне обратно към нормалното. Майката на две деца е клиничен психолог. Преди да се разболее от COVID-19, тя бягала по три пъти седмично и имала редовна йога програма.
Но днес, пет месеца по-късно, състоянието на Луси все още е тежко. Тя не се е върнала на работа, тъй като често получава пристъпи на задух и изтръпване на ръцете и краката, а дори и при най-малката физическа активност сърдечният й ритъм се покачва. Дори взимането на душ представлява огромна трудност за нея.
„През май и юни почти не можех да говоря, толкова бях болна. Сега едва мога да стигна до ъгъла на улицата. А що се отнася до бягането – не съм сигурна, че някога отново ще съм способна на това“, казва Луси пред CNN.
Тя е една от хилядите хора по света, за които COVID-19 се е превърнал в хронично заболяване. Според нея пациентите, които се борят с вируса толкова дълго, не получават нужното признание и помощ за болест, която ги е инвалидизирала за месеци.
„Аз съм клиничен психолог и това, което изпитвам, не е тревожност. Ако лекарите ми кажат „нямаме идея защо се случва това“, ще е по-добре от това да продължават да твърдят, че симптомите на COVID-19 продължават само две седмици“, казва Луси.
Според статия, качена на медицинския сървър за предпечат medRxiv на 14 август, която още не е проверена от външни експерти или приета за публикуване, около 3/4 от хоспитализираните пациенти с COVID-19 биха били „дълги преносители на болестта“. Изследователи от Академичното дихателно отделение на Северен Бристол във Великобритания разглеждат 110 пациенти с коронавирус, чиято клинична картина изисква престой в болница със средна продължителност от пет дни между 30 март и 3 юни.
12 седмици след като те са били изписани от болницата, 74% от тях все още са имали симптоми като задух и екстремна умора. Въпреки това 104 от 110 пациенти имат нормална кръвна картина, а между 10 и 12% от тях имат увредени бели дробове.
Заради подобни резултати Британският медицински журнал издаде ново ръководство, според което трябва да се лекуват хората с продължителни симптоми. Според експертите те ще са 10% от всички, които са дали положителна проба за коронавирус.
В началото на пандемията се вярваше, че болните от COVID-19 ще са извън строя едва няколко седмици, след което ще се възстановят напълно. Но по-късно се оказа, че не е точно така. Според британските лекари сред продължителните симптоми са слаб или липсващ отговор на антитела, рецидив или реинфекция, възпалителни и други имунни реакции, декондициониране и психични фактори като посттравматичен стрес“. Подобни симптоми са се наблюдавали и при SARS, и MERS.
За повечето пациенти увреждането на белите дробове не е най-сериозният проблем, а фактът, че лекарите продължават да им казват, че са добре, въпреки че целият им живот е бил провален от COVID-19.
Кори Купърсмит, 36-годишен фитнес консултант в Лас Вегас, не е в състояние да работи от края на февруари, когато се заразява с коронавируса. Той страда от постоянни приливи и отливи на симптоми и въпреки това посещение след посещение на медицински специалисти, лабораторните му тестове винаги излизат нормални.
„Преди месец бях на белодробен преглед и получих 120% на теста за обмен на газ“, каза Купърсмит, отбелязвайки, че лекарят му казал: „Белодробната ви функция е невероятна“. След месеци на обикаляне той най-накрая получава бегъл отговор. При преглед при имунолог тестовете му показват необичайно ниска функция на имунните клетки, включително Т-клетки и В-клетки.
„Тествали ли сте за ХИВ? Кръвната ни картина изглежда като някой, който ще се разболее от СПИН“, допълнил той. Но Купърсмит не е болен от СПИН, а COVID-19 продължава да го тормози. За да спи спокойно, той си е купил кислороден апарат, който да му помага да диша.
„Лежа в тъмното и се моля за глътка въздух“, оплаква се той.