Близо 170 000 души страдат от сърдечна недостатъчност у нас, а 90 000 са хоспитализациите с такава диагноза. Това съобщи проф. д-р Пламен Гацов, председател на работната група по сърдечна недостатъчност на Дружеството по кардиология в България.
Данните сочат, че сърдечната недостатъчност е животозастрашаваща колкото най-честите видове рак при мъжете – на простата и пикочния мехур, и при жените – на млечната жлеза.
По думите на проф. Гацов в последните години, заради по-добрите лекарствени препарати и по-ранното диагностициране, се наблюдава макар и слабо понижение на смъртността вследствие на това сърдечно усложнение.
Тревожен обаче е фактът, че 17% от пациентите повторно влизат в болница в рамките на една година, поясни проф. Гацов. Според него сърдечната недостатъчност е съпроводена и с много други съпътстващи заболявания. Така например, тя се установява при над 40% от пациентите с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ), а захарен диабет тип 2 имат между 20 и 40% от хоспитализираните поради сърдечна недостатъчност.
Близо 64 милиона души в света са диагностицирани с нея, което я прави подобна на глобална пандемия от неинфекциозен тип и причина № 1 за хоспитализация на хора на възраст над 65 години. Статистиката показва, че до 5 години от поставянето на диагнозата близо половината пациенти ще починат вследствие на заболяването.
Симптомите на сърдечната недостатъчност са недостиг на въздух, лесна умора, периферни отоци, подути глезени и шийни вени. Те се разпознават като характерни за заболяването от 61% от всички пълнолетни българи. Същевременно, резултатите по възрастови групи показват съществено непознаване на симптоматиката сред най-младите – едва 45% от тях вярват, че описанието отговаря на диагнозата сърдечна недостатъчност, а не на белодробно заболяване (42%).
Доц. Мария Токмакова, председател на Управителния съвет на Дружеството на кардиолозите в България обясни, че сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, така че да задоволи метаболитните и кислородни потребности на организма. Причина за това е структурно и функционално нарушение, което води до намален сърдечен дебит и повишени налягания в сърдечните кухини при физически усилия или в покой.
„За развитието на сърдечна недостатъчност допринасят заболявания като исхемична болест на сърцето, диабет, затлъстяване, миокарден инфаркт, тежко белодробно заболяване, сънна апнея и др. Пациентите с тези здравословни проблеми са с повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност.“, обобщи доц. Токмакова.
Независимо, че заболяването и животозастрашаващо, данни от проучване на социологическа агенция „Естат“, направено през април показва, че 21% от всички пълнолетни българи имат личен или косвен опит с диагнозата сърдечна недостатъчност. Изключително малко (2%) са хората, които споделят, че никога не са чували за сърдечна недостатъчност, като българите на възраст до 29 години най-често не знаят нищо по темата, следвани от живеещите в малки градове и села.
Според 42% от запитаните сърдечната недостатъчност влошава качеството на живот в по-голяма степен отколкото диабета (24%), повишеното кръвно налягане (17%) и артрита (6%). Заплахите, които сърдечната недостатъчност носи, са най-добре осъзнати от хората на възраст до 29 години, както и от живеещите в столицата.
