Американец който от няколко години е избрал България за място, където да живее за постоянно, стана доброволец в мисията за консервиране на мозайките в монумента на старопланинския връх Бузлуджа и вече трета седмица е неотлъчно в Чинията.
Представя се като Рей, истинското му име е Реймънд Стиърс, домът му е в мъничко село край град Стражица, а иначе е родом от Портланд,щата Орегон.Преди да се установи в България доста време е обитавал Хаваите. Занимавал се е с какво ли не: бил е музикант, свирел на китара, композирал музика за известни състави, има документ за звукозаписен инженер, правил е няколко филма, бил е системен администратор Linux и консултант дизайнер за няколко софтуерни фирми в САЩ…
На монумента попаднал докато търсел нещо друго в Google, впечатлил го архитектурата, после разбрал, че вътре има мозайки и пристигнал да ги разгледа. Запознал се с архитект Дора Иванова , която от няколко години реализира проект за ново бъдеще на тоталитарния паметник и преди три седмици и предложил да се включи в международния й екипа, който тази есен се нае да консервира мозайките в някогашната централна зала.Скромно обяснява, че просто помага като дърводелец и …момче за всичко и всяка заран пристига на обекта с вехтото си „Жигули“, което паркира в подножието на паметника.
Отказва да коментира текущата политическа обстановка в САЩ , на Бузлуджа нямало място за политика.Усмихва се на въпроса дали би отправил покана към Джо Байдън да се качи на върха, но пък е категоричен, че за да бъде реализиран до край мащабен проект като този на арх. Иванова е необходима безусловната колаборация между държавата и обществените организации.Смята, че както мозайката, така и самата конструкция са произведения на изкуството. И като такива трябва да бъдат запазени и върнати към ново битие.Колко дълго би останал като доброволец? Лаконично отсича „Колкото е необходимо!“.
Рей не е единственият доброволец през тези два месеца на Чинията, допълва Никифор Харалампиев, главен асистент в катедра „Реставрация“ при Националната художествена академия и преподават по стенопис, фотография и документация. След изнесена от него лекция по време на годишния форум на реставраторите в България неотдавна желание да се включат, макар и на последната права в консервацията на близо 1000-та квадратни метра мозайки в монумента са заявили около две десетки студенти от първи, втори и трети курс на висшето ни училище.
Без тяхната помощ със сигурност щяло да остане много недовършена работа:момчетата и момичетата „претръскали“ тесер по тесер паната от вътрешния кръг, където са изобразени ликовете на Маркс, Енгелс, Ленин, Георги Димитров и Димитър Благоев. Всяко едно от изработените в Украйна преди 40 години парченца с размери от по 1,5х1,5 см било допълнително укрепено и номерирано, за да се знае от бъдещите реставратори, че мястото му е точно на това местенце.Точно при това допълнително проучване ръснала истината, че част от тесерите всъщност са били изкъртвани от „леглата“, според слуховете направили го занаятчии – мозайкаджии, които по този начин се снабдявали с материал за работата си по частни вили през годините на безстопанственост.
„Звучи кощунствено художници да унищожават произведения на изкуството, но фактите са си факти…“, коментира Харалампиев, който изразява съжаление че 60-те хиляди долара от фондацията на милиардера Жан Пол Гети не са стигнали да се направят предпазни „скафандри“ за мозайките от външния кръг.
На финала на тазгодишната експедиция, в която участие взеха специалисти по консервацията от Швейцария, Германия, Гърция и България с цялостна защита са работите на художниците Христо Стефанов и Йоан Левиев.
Използвани са били 30 кубика дървен материал за 46-те масивни рамки, 400 кв м ламарина и 900 кв м специален дишащ текстил, използван за знамена, които ще пазят мозайките от дъжд, сняг и брулещия вятър, проникващ през обезкостения преди 20 години покрив, коментира инициаторът и основният „мотор“ на проекта арх. Дора Иванова, създател на фондация „Бузлуджа“.
Възпитаничката на Берлинския технически университет не скри радостта си, че индиректно държавата все пак се е намесила в спасяването на Чинията, като със средства на Агенция Пътна инфраструктура“ в момента се извършва частична рехабилитация на пътя, водещ до монумента на старопланинския връх. За съжаление и до сега от Министерството на културата не са излезли със свое експертно становище за статута на някогашния партиен мемориал. А това пречи за кандидатстване с проекти по програмите на ЕС за допълнителни средства.Извън гранта от фондация „GETTY“ са събрани средства за монтиране на датчици и камери, които дистанционно ще следят случващото в Чинията през следващите дни и месеци.
